Елмор Ленард - Преследваният

Тя никак не можеше да разбере г-н Банди. Той би трябвало да е уплашен и притеснен или поне да проявява безпокойство. Но той не беше притеснен, Той беше гладен.

Човекът сякаш се изпари. Той вървеше по широкия тротоар между сградите и дърветата, насадени по протежението на улицата и после изчезна.

Бяха на булевард Дизенгоф, който десет пресечки по-надолу се вливаше в сърцето на Тел Авив — шарено кръстовище, пълно с кафенета, с масички по тротоарите, с пицарии, колички за сладолед и кина. Но в този край на Дизенгоф имаше само малки магазини и нямаше много кафенета; тихо беше и пълно с наематели, а тротоарът беше като ометен от обичайния за другия край поток от хора. Ето защо Рашад не можеше да разбере как го бе изпуснал. Минувачите бяха малко, а часът — 5,30 следобед.

Той отиде приблизително на мястото, където бе зърнал пехотинеца да стои: витрина на магазин, изглежда фалирал, защото беше цялата закована с дъски, оцветени в червено. Само уличният номер изглеждаше нов: 275.

Рашад чу музиката още преди да е отворил вратата. Нещо познато — да, Бари Манилоу, 36 36 Бари Манилоу — известен американски вокалист, пианист и композитор, роден през 1946 г. в Ню Йорк, Манхатън. Кариерата си започва през 1973 г., бил е четири пъти в класациите на САЩ и е издал много плочи. Свири в стил „мидъл ъв дъ роуд“. който се опитваше да предизвика онова толкова добре познато чувство. Рашад наистина очакваше нещо побъркващо. Но с влизането от почти пустата улица в претъпканата кръчма, кънтяща от музика и шумни гласове, той почувства тръпка на приятен гъдел, на възбуда. Посетителите бяха насядали из сепаретата или край дългата редица от маси, но имаше и двама, които се мъдреха на бара — единият беше точно човекът, когото той следеше и който в момента се пресягаше над нечие рамо, за да си вземе питието от барманката. На Рашад мястото веднага му хареса. Тук всички бяха приятели и разговаряха помежду си, тук, ако човек беше отскоро в града, можеше да задава и тъпи въпроси. Над бара, върху някакви снимки и обяви, беше окачен надпис, който гласеше

Истински махленски клуб в град, където хубавите заведения с бира и уиски се брояха на пръсти, и то ако не използваш палеца. Но отвън нямаше табела.

Запъти се направо към своя човек. Запроправя си път през тълпата на „Щастливия час“ към бара. Изглежда, повечето бяха американци. Млади типове в спортни ризи или работни облекла. Имаше и американки, все още в униформите на офисите, където работеха, както и израелки с дънки и бюстиета. От един дребен човек с твърда шапка и остроумен вид долиташе английски акцент. Изглеждаше доста известен, всички разговаряха с него. В ъгъла, където претъпканият малък бар правеше чупка, седеше някакъв чернокож. Рашад мълчаливо мина покрай него — днес не се нуждаеше от брат — и като седна до онзи, когото следеше, попита:

— Как може човек да си поръча едно питие?

Дейвис го погледна.

— Какво ще искаш?

— Едно уиски.

Дейвис подвикна на момичето:

— Крис, едно уиски за тук.

Момичето зад бара попита:

— Ще сменяш ли питието, Дейв?

— Не, то е за господина.

— Аха, добре.

Още един английски акцент. Рашад си помисли: човече, истинска барманка, не пести прелестите си под блузата, когато се навежда, за да отвори бирите.

Завързвайки разговор с мъжа на име Дейв, той обаче разбра, че Крис е австралийка. Другата барманка — Лилиан, която също беше много приветлива и знаеше имената на всички — беше израелка. Остроумният човечец с твърдата шапка се казваше Норман и бе дошъл от Лондон. Той се оказа съдържателят на това място, без табела отвън, което за вътрешните беше:

„БАРА НА НОРМАН, ТАВЕРНАТА“.

Дейв беше сержант Дейв Дейвис, пехотинец от охраната на посолството на САЩ. В другата стая, където бяха натрупани касите с бира „Макаби“ и „Голд стар“, имаше мишена за стреличкн и игрален автомат. През „Щастливия час“ раздаваха безплатни ордьоври и пресни, опечени небелени картофи. Сервитьорките приготвяха боб и пици в малка кухня до бара. В тоалетната, след третото си уиски, Рашад разглеждаше надписите по стената: „Да му го на-чукам на Килрой.“ „Кобрата беше тук“. Да, господинчо, това беше бар за работници. Шумен, но много приветлив.

— Камал Рашад — рече Дейвие — като Карим Абдул-Джабар 37 37 Карим Абдуд-Джабар — известен баскетболист. , така ли?

— Да, за по-известните явно си чувал — отвърна Рашад, — а може би си чувал и за Елия Мохамед 38 38 Елия Мохамед — название на мюсюлманския пророк. , пророка? А за Вали Мохамед 39 39 Вали Мохамед — название на мюсюлманския пророк. , чувал ли си? Аз принадлежа към Вали Мохамед Моску 40 40 Вали Мохамед Моску — една от най-известните джамии. , номер едно, в Детройт.