Патриша Корнуел - Проектът Калигула

ФБР продължаваше да издирва хора, които могат да разкажат нещо повече за фамилията Шандон и нейната престъпна мрежа, както и за всичко случило се. Доди Ходж и дезертиралият пехотинец Джеръм Уайлд скоро щяха да се окажат сред десетимата най-търсени престъпници. Карли Криспин, която бе оставила отпечатъците си върху блекбърито на Скарпета, си бе наела известен адвокат и вече не се появяваше по телевизията, а и едва ли щеше да се появи някога, във всеки случай не и по Си Ен Ен. Икономките Роузи и Настя бяха привикани на разпит и се говореше, че ще ексхумират Руп Стар, но Скарпета се надяваше това да не стане, защото не вярваше, че ще има някаква полза, а щеше да е само още една сензация в новините. Бентън й бе казал, че списъкът с действащите лица е дълъг — като се имат предвид негодниците, наети от Шандон — и ще мине известно време, преди да се установи кои от тях са истински, като Фреди Маестро, и кои са просто друг облик на Жан-Батист, като френския филантроп мосю Льокок.

— Браво — похвали Скарпета Мак за работата, която бе свършил.

Прибра резултата в една от найлоновите торбички и двамата с Бентън тръгнаха да се връщат. Вече се смрачаваше. Снегът валеше на ситни снежинки, които бързо се топяха, но поне имаше сняг, както се изрази Бентън и отбеляза, че след като е Коледа, това е някакъв знак.

— За какво? — попита Скарпета. — Че ни пречиства от греховете? Впрочем, можеш да ме държиш за тази ръка, но не посягай към другата.

Подаде му ръката без найлоновия плик, а той натисна звънеца пред „Ту Тръкс“.

— Ако бъдем пречистени от греховете си — каза Бентън, — какво ще ни остане?

— Нищо интересно — отвърна тя, докато ключалката изщракваше. — Всъщност смятам да съгрешавам колкото се може повече, когато се приберем вкъщи довечера. Приеми го като предупреждение, специален агент Уесли.

Горе всички се струпаха в малката кухня, докато Бентън отваряше виното и го разливаше в пластмасови чаши, хубаво кианти за всеки, който можеше да си позволи алкохол. Марино отвори хладилника и извади газирани напитки за Лобо и Дройдън и безалкохолна бира за себе си. Вече се бе появила и Бонел, така че всички решиха, че сега е подходящият момент за тост. Отидоха в мемориалната стая. Скарпета влезе последна, с кошница с пресен хляб.

— Ако ми позволите, искам да ви запозная с една семейна традиция — каза тя. — Хляб на спомените. Майка ми го правеше, когато бях малка, и го наричаше така, защото когато хапнеш от него, трябва да си спомниш нещо важно. Може да е нещо от детството. Може да е от всяко време и всяко място. Затова си помислих да вдигнем тост, да хапнем по залък хляб и да си спомним през какво сме преминали и какви сме били, защото това ни показва и какви сме сега.

— Сигурни ли сте, че можем да го правим тук? — попита Бонел. — Не искам да проявявам неуважение.

— За тези ли говориш? — Лобо имаше предвид загиналите си другари, чиито вещи не изглеждаха толкова окаяно в светлината на белите лампички. — Те първи биха поискали сега да сме тук и да правим точно това. Изкушавам се да приготвя една чиния и за тях. Джон много обичаше животните. — Погледна снимката на Д’Алара, докато Марино галеше Мак. — Още пазим пръчката му за змии в шкафчето му.

— Не си спомням да съм виждала змия в Манхатън — каза Бъргър.

— Освен всеки ден — обади се Луси. — Ние си изкарваме прехраната с лов на змии.

— Хората ги пускат в парка — каза Дройдън. — Домашни питони, които вече са нежелани. Веднъж беше алигатор. И познайте кого викат?

— Нас — отвърнаха всички.

Скарпета пусна кошницата в кръг и всеки си отчупи парченце хляб и го изяде. Тя обясни, че тайната на хляба на спомените е, че можеш да слагаш в него каквото си поискаш. Може да са грубо стрити зърна, или картофи, или сирене, или подправки, защото хората ще живеят по-добре, ако обръщат внимание какво имат и не го хабят. Спомените са като онова, което намираш в кухнята, каза тя, всички онези остатъци в чекмеджетата и тъмните шкафове, които изглеждат ненужни или дори развалени, но всъщност могат да подобрят нещо, което правиш.

— За приятелите — каза тя и вдигна чашата си.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6438

Издание:

Патриша Корнуел. Проектът Калигула

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-263-1

Модел за обработка на информация, вдъхновен от изучаването на биоелектричните мрежи в мозъка на човека и животните. — Б.пр.