Патриша Корнуел - Проектът Калигула

— Де да беше толкова лесно и с хората — отбеляза, докато си сваляше престилката. После се обърна към Бентън: — Хайде, Мак има нужда да се поразтъпче.

Бентън хвана каишката и двамата си облякоха палтата. Скарпета натъпка няколко найлонови плика в левия си джоб. Изведоха Мак по протритото дървено стълбище и през големия гараж, в който почти нямаше откъде да се мине от камиони и оборудване, и излязоха през една странична врата. От другата страна на Десето авеню, до църквата „Света Богородица“, имаше малък парк. С Бентън поведоха Мак натам, защото замръзналата рядка трева бе по-добра от пътната настилка.

— Проверка на положението — каза Бентън. — Готвиш от два дни.

— Знам.

— Не искам да повдигам въпроса вътре — каза той, докато Мак започна да души и го задърпа към едно голо дърво, а после и към един храст. — Така или иначе ще говорят за това цяла вечер. Мисля, че трябва да ги оставим да приказват, а малко по-късно да се приберем вкъщи. Трябва да останем само двамата. Не сме били насаме цяла седмица.

Не бяха и спали много. Разкопаването на мазето в къщата на Стар бе отнело няколко дни, защото електронният нос бе душил толкова усърдно, колкото Мак в момента, и бе открил следи от кръв къде ли не. Известно време Скарпета се страхуваше, че в двата етажа под къщата, където Руп Стар бе държал и ремонтирал колите си, има множество трупове, но не бе така. Накрая откриха там само Хана, скрита под слой бетон на дъното на автомобилния канал. Причината за смъртта й не се различаваше от тази на Тони Дериън, само дето нараняванията на Хана бяха много по-жестоки. Бе удряна по главата и лицето шестнайсет пъти, вероятно със същото оръжие, което бе използвано и при Тони — лоста за скорости с голяма стоманена топка, колкото топка за билярд.

Въпросният лост бе от ръчно изработена кола „Спайкър“, която Луси и Руп бяха реставрирали и продали преди пет години, и на него бе открито ДНК от много хора, трима от тях идентифицирани със сигурност: Хана, Тони и човекът, който Скарпета вярваше, че ги е пребил до смърт — Жан-Батист Шандон, познат още като Боби Фулър, американски бизнесмен, който бе също толкова измислен като много от другите самоличности на Шандон. Скарпета не направи аутопсията му лично, но присъства на нея, защото имаше чувството, че тя е важна както за миналото, така и за бъдещето й. Доктор Едисън се бе заел със случая и изследването по нищо не се различаваше от всички други, провеждани в ССМ. Скарпета неволно си помисли колко разочарован би бил от това Шандон.

Той не бе по-специален от останалите, просто още едно тяло на масата, само дето имаше повече следи от козметични операции и подобрения. Тези коригиращи хирургични намеси сигурно бяха продължили години и между тях бе имало дълги и много мъчителни периоди на възстановяване. Скарпета можеше само да си представя страданията, понесени при лазерното обезкосмяване на цялото тяло и поставянето на коронки на всички зъби. Но Жан-Батист вероятно е бил доволен от крайния резултат, защото колкото и да го изучава в моргата, тя откри много малко следи от деформациите му, само мрежа от хирургически белези, които се видяха едва когато косата му бе обръсната около входната и изходната рана от деветмилиметровия куршум, пуснат в челото му от Бентън.

Жан-Батист Шандон бе мъртъв и Скарпета знаеше, че това е той. ДНК-то не грешеше и тя можеше да е спокойна, че той никога вече няма да я причаква на пейка в парка или в моргата, или в някоя къща, или където и да било. Хап Джъд бе мъртъв и независимо колко добре бе планирал извратените си занимания и престъпленията си, бе успял да остави сериозна ДНК следа: върху часовника „БиоГраф“, носен от Тони като част от финансираното от Шандон изследване „Калигула“, в което я бе замесил баща й; във вагината й, защото латексовите ръкавици не са толкова надеждни като презервативите; на червения шал, вързан около врата й; по смачканите хартиени кърпички, които Марино бе прибрал от кошчето й за боклук и които Хап вероятно бе използвал, мислейки, че премахва всякакви следи от апартамента й; както и върху двете книги за истински престъпления, открити в чекмеджето на нощната й масичка. Теорията бе, че на охранителните камери е записан Хап Джъд в последната си роля.

Той облякъл парката на Тони и обул маратонки, подобни на нейните, но допуснал грешка с ръкавиците, защото тя била почнала да носи еднопръсти скиорски ръкавици — онези, които оставила на предната седалка на ламборгинито — и в едната от тях си стоял безжичният пръстов сензор за измерване на кислорода в кръвта. Хап влязъл в сградата на Тони с помощта на ключовете, взети от трупа й, които по-късно върнал, и макар че Скарпета никога нямаше да узнае какво точно си е мислел, подозираше, че целите му са били няколко. Искал е да премахне всички улики, които го свързват с нея, а на джиесема и лаптопа й имаше такива в изобилие. И двете устройства бяха открити в апартамента му в Трибека, заедно с портмонето й и други вещи, включително зарядни, което намекваше, че е прекарвала немалко време с него. Беше му писала стотици есемеси, а той й бе пращал на имейла някои от своите смущаващи сценарии и тя ги бе записала на харддиска си. В есемесите на Хап ясно се подчертаваше, че връзката им трябва да остане в тайна заради неговата известност, и Скарпета се съмняваше, че Тони е имала някаква представа колко извратени са сексуалните фантазии на приятеля й за нея — също колкото нещата, които той пишеше и обичаше да чете.