Крис Картър - Хищникът

— Благодаря. Сега наистина се изчервих.

— Съдейки по забележката ти, сигурно вярваш в любовта от пръв поглед.

— Безусловно.

— И какво трябва да каже или да направи някой, за да привлече вниманието ти?

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо. Мисля, че любовта е нещо много повече от думи и външен вид. Любовта те връхлита и те завладява без предупреждение. Смятам, че когато срещнеш човека, с когото ще прекараш остатъка от живота си…

— Пословичната „сродна душа“? — прекъсна я водещият.

— Да, сродна душа. Мисля, че когато срещнем този човек, разбираме това. Дори от мълчанието. Дори когато той не изрича нито дума отначало.

— Разбирам какво имаш предвид, но той не може да мълчи вечно. Все ще трябва да каже нещо. Какво трябва да бъде? Как би привлякъл вниманието ти?

— Не е необходимо да прави или да казва нещо определено, но нека да ти разкажа моята любима романтична история.

— Добре.

— Като млада баба ми била цветарка на уличен пазар в град Перм в бившия Съветски съюз. Дядо ми работел в шивачница на няколко преки от пазара. Той видял баба ми в първия й работен ден и се влюбил в нея безумно. Дядо ми бил привлекателен мъж, но много срамежлив. Шейсет дни събирал кураж да я заговори.

— Шейсет?

— Всяка сутрин, когато отивал на работа, минавал покрай сергията й и се заричал, че това ще бъде денят, в който ще заговори баба ми. И всеки път, като я видел, ставал нервен и вместо да я заприказва, отминавал.

— И какво станало после?

— Дядо не знаел, че баба също е влюбена в него от първия ден, в който го видяла. Всеки път, когато той минавал покрай сергията й, тя се надявала да я покани на среща. И една сутрин той събрал смелост, приближил се до баба, погледнал я в очите и съумял да промълви: „Дъхът ми секва, като те видя.“

Майърс протегна ръка и спря записа.

Хънтър си спомни за дешифрираното съобщение от телефонния секретар, което тя му беше дала преди няколко дни. Похитителят на Катя бе произнесъл същите думи — ДЪХЪТ МИ СЕКВА, КАТО ТЕ ВИДЯ…

Той разбра, че това не е всичко, от начина, по който Уитни го погледна.

— Дядото минавал мълчаливо покрай цветарската сергия петдесет и девет дни — отбеляза Майърс, вперила очи в Хънтър. — Петдесет и девет мълчаливи съобщения са били оставени на телефонния секретар на Катя. И съм убедена, че си спомняш думите в шейсетото съобщение.

Робърт кимна, но не каза нищо.

— Следващата част на интервюто е след две рекламни паузи. Водещият задава на Катя въпроси, отправени от слушатели по телефона или електронната поща. — Тя включи отново интервюто, което започна със смях.

— Имам още един въпрос на слушател — каза водещият. — Отнася се за това, че си непоправима романтичка и че търсиш своя рицар в лъскави доспехи.

— Добре… — колебливо отговори Катя.

— Въпросът е: Ти каза, че вярваш, че любовта е нещо много повече от думи или външен вид, и че ще разбереш, когато срещнеш своята „сродна душа“, дори ако мълчи като дядо ти. Колко продължава този момент? Колко мълчание ти е необходимо, за да разбереш?

— Ами…

Водещият се засмя.

— Въпросът не е лош. Е, колко дълъг е този момент? Колко време мислиш, че ти трябва да разбереш, че си срещнала подходящия човек?

Последва пауза, когато Катя се замисли.

— Дванайсет секунди — отвърна тя.

Хънтър погледна Уитни.

— Дванайсет секунди? Странно число. Защо дванайсет? — попита водещият.

— Вероятно ще разбера само за десет секунди, но ще му дам още две, за да бъда абсолютно сигурна. — Катя и водещият се засмяха.

— Много добър отговор — съгласи се водещият.

Майърс отново спря записа.

— Преди да попиташ, проверих. В радиостанцията не са записали кой се е обадил с този въпрос.

— Кога е излъчено интервюто?

— Преди осем месеца, но записът е бил даден и на други радиостанции. — Уитни извади тефтерче от чантата си. — Кей Си Ес Ен в Нортридж, Кей Кю Ес Си и Кей Ди Би в Санта Барбара, Кей Ди Ес Си в Таузънд Оукс и на джазовата станция Кей Ти Ем Ви. Излъчено е в цялата страна. Записах го от уебсайта на Кей Ю Ес Си. Всеки може да го слуша онлайн или да си го свали. Дори ако похитителят не се е обадил с въпроса, може да е чул интервюто и да е заимствал идеята оттам. — Тя отново отпи от уискито. — И двамата знаем, че дванайсетте секунди мълчание във всяко съобщение не са случайни.

Робърт нищо не каза.

— Знаеш какво означава това, нали? — В гласа на Майърс прозвуча вълнение. — Катя е отвлечена от любов, а не от омраза. Похитителят е отчаяно влюбен в нея. Това отхвърля вероятността, че той е убиец садист.