Крис Картър - Хищникът

Уитни отмести поглед встрани, прикривайки разочарованието си, и се приближи до черния дървен шкаф вдясно от барчето, където бяха наредени няколко снимки в рамки. Двете бяха черно-бели и изглеждаха стари, на едни и същи усмихнати мъж и жена. Майърс забеляза, че Хънтър прилича на баща си, но има проницателните очи на майка си. Повечето други фотографии показваха Робърт и един друг мъж, по-пълен и около пет сантиметра по-висок от него. От проучванията си Уитни знаеше, че той е Скот Уилсън, бившият партньор на Хънтър в отдел „Обири и убийства“, който беше загинал в злополука с лодка преди няколко години. Други две снимки показваха как Робърт получава похвала от кмета на Лос Анджелис и губернатора на Калифорния. На последната снимка се криеше младият Робърт, облечен в тога в деня на дипломирането си и с университетска диплома в ръце. Имаше такъв вид, сякаш току-що беше покорил света. Баща му гордо стоеше до него. Усмивката му би озарила мрачен ден.

Скръстил ръце Хънтър стоеше до прозореца и чакаше.

Посетителката погледна към остъкленото барче и прилежно наредените бутилки.

— Може ли едно питие?

— Ако обещаеш да ми кажеш защо си дошла, разбира се, налей си.

Тя си наля двойна доза „Балблеър“ от 1997 година и пусна кубче лед в чашата.

Лицето на Робърт остана безизразно, макар че беше смаян.

— Добър избор.

Уитни отпи от уискито.

— Имаш ли CD плейър?

Той присви очи.

— Защо? Искаш да изпадна в настроение за „Back in Black“?

Тя се усмихна и погледна тениската си.

— Това е любимият ми албум на AC/DC, но може да го чуем после, ако искаш. В момента трябва да чуеш това. — Извади диск от чантата си. — Защото няма да повярваш, ако ти кажа.

Дъждът се усили и забарабани по прозореца зад Робърт. И вятърът задуха по-яростно.

— Дай ми секунда — каза той, тръгна по малкия коридор и след няколко минути се върна с преносима стереоуредба.

— Случайно го намерих в интернет — обясни Уитни.

Той разчисти масата, сложи уредбата и я включи.

— Какво е?

— Интервю.

Той вдигна глава.

— С Катя?

Майърс кимна и му даде диска.

— Излъчено е първо по радио Кей Ю Ес Си, FM станция за класическа музика.

— Да, знам го. Излъчва се от Университета на Южна Калифорния.

Тя направи гримаса.

— Не знаех, че си падаш по класическата музика.

— Не си падам, но чета много.

— Интервюто е дълго близо час, но са включени и няколко класически изпълнения. В първата половина Катя разговаря с радиоводещия и отговаря на въпросите, който той й задава, а във втората част отговаря на въпроси на слушатели по телефона или електронната поща. — Майърс наклони глава на една страна. — Не съм толкова жестока, затова няма да те карам да слушаш всичко. Записах само важните откъси.

Робърт пъхна диска в уредбата, пусна го и нагласи силата на звука.

— Добре дошли отново. Това е радио Кей Ю Ес Си, най-доброто в класическата музика в Лос Анджелис и Калифорния. — Гласът на водещия беше кадифен и успокояващ, какъвто повечето хора очакват да звучи по радиостанция за класическа музика. — Връщаме се при вас с нашата специална гостенка този следобед. За повечето от вас тя не се нуждае от представяне, тя е концертмайсторът на Лосанджелиската филхармония Катя Кудрова.

Последва няколко секунди солово изпълнение на цигулка.

— И така, преди рекламната пауза говорихме за началото и колко много си работила да овладееш инструмента, но сега преминаваме към нещо малко по-лично — любовта и романтиката. Съгласна ли си?

Настъпи кратко мълчание, сякаш Катя се замисли.

— Да, разбира се, стига да не ме караш да се изчервявам. — Гласът й беше нежен, но уверен.

— Обещавам, че няма. Ти се описа като непоправима романтичка. Защо?

Катя се засмя плахо.

— Защото наистина съм такава. И сега ме караш да се изчервя. Любимият ми филм е „Хубава жена“. — Тя се изкикоти.

— Да, бих казал, че имаш основания да се изчервяваш — засмя се водещият.

— Като малко момиче съм, когато става дума за любов. Знам, че звучи наивно, но бих искала тази приказка да съществува.

— Приказката за „истинската любов“?

— Да. Вълшебната любов, от която имаш чувството, че летиш във въздуха. Разхвърчават се искри веднага щом видиш някого и разбираш, че сте родени един за друг.

— Била ли си толкова влюбена?

Катя пак се засмя.

— Не, още не. Но не бързам. Имам музиката си. Тя ме кара да летя във въздуха.

— Бих отбелязал, че твоята музика кара всички ни да летим във въздуха.