Том Харпър - Трезорът на Сен Лазар

Щеше да е толкова лесно да си остане в леглото. Дори сега, докато се изкачваше по стъпалата към входа на банката, й се искаше да се обърне и да побегне. С новото костюмче и обувки се чувстваше като измамница. Почти очакваше жената в приемната да й каже да си върви, защото е станала грешка.

Не ти е там мястото.

От всичко, което Дъг каза, това болеше най-много.

Секретарката позвъни, за да съобщи за пристигането й. Ели не чу какъв беше отговорът.

Забравил е, помисли си тя. Или е променил мнението си. Щеше да се наложи да се замъкне обратно в Оксфорд при Дъг и да признае, че това е било грешка. Почти й се искаше да стане така.

— Ели. — Бланшар влезе в приемната, като успя едновременно да се здрависа с нея, да я потупа по рамото и да се наведе, за да й лепне целувка по бузата. — Добре дошла в „Монсалват“. — Хвана я за лакътя и я поведе към асансьора. — Толкова се радвам, че се присъедини към нас. Добре ли пътува?

— Добре — отговори машинално тя. Чувстваше се замаяна и някак засмукана от неустоимата аура на Бланшар. Сигурно защото беше толкова уморена.

Бланшар се извиняваше, че апартаментът й не е бил готов предната вечер, макар че не бе имала нужда от него.

— Електротехникът е пускал нови кабели и му е трябвало повече време, или нещо такова. Сега всичко е наред. След работа шофьорът ми ще те откара. Как прекара лятото? Курсът добър ли беше?

— Научих много. — Благодарение на любезното съдействие на нейния бъдещ работодател тя беше прекарала юли и август в едно имение в Дорсет — елитарен летен курс за бъдещи инвестиционни банкери.

— Пратиха ни доклад — обяви Бланшар. — Пишат, че на изпита си се класирала първа.

Ели вдигна рамене, но се изчерви. Цял живот бе работила по-упорито от другите, за да постигне онова, което иска. Беше добра в това. Не се беше вписала сред останалите участници, които гледаха на курса като на продължение на интернатите, от които бяха излезли немного отдавна. Докато те пиеха и флиртуваха в бара, тя седеше в стаята с книгите си. Както бе правила винаги.

Бланшар я погледна изпитателно.

— Вероятно не си прекарвала много време с останалите курсисти? Сигурно са ти се сторили различни.

Ели се вторачи в него и се запита дали не чете мислите й.

— Но трябваше да опиташ. Нашата работа не е да взимаме изпити и да познаваме правилата. Разбира се, трябва да вършиш и това, но не е достатъчно. Трябвало е да се смесиш с тези хора, да пообщуваш с тях. Не защото ти харесва, а защото един ден, когато преговаряш, те ще седят от другата страна на масата. И тогава ще знаеш техните слабости.

Докато говореше, сякаш някаква хладина се спусна над него — безмилостната целеустременост на ловеца. Ели си спомни какво беше казал Дъг. Тези хора са хищници. При първата проява на слабост ще те разкъсат парче по парче.

— Стигнахме.

Бланшар отвори вратата и я задържа, пускайки я да влезе в малък квадратен кабинет. На Ели, познавачка на средните векове, той й заприлича по-скоро на монашеска килия. Подът беше от черни дъски, а стените — ослепителнобели. Издраскано писалище стоеше в средата на стаята, а пред него имаше канцеларски стол с кожена тапицерия. Зад бюрото стоеше кантонерка. Ели не виждаше нито компютър, нито телефон, само купчина папки бяха изплюли съдържанието си върху писалището.

— Накарах секретарката си да донесе папките с някои от големите ни проекти в момента. Трябва да се запознаеш с тях, преди да се срещнеш с клиентите.

— И кога ще бъде това?

Бланшар вдигна рамене.

— Може би утре? Нашата работа е непредсказуема. Както вече казах, тя не се учи от книгите. През следващите шест месеца ще работиш като моя лична помощничка. Заради моите отговорности няма да се съсредоточаваш само върху един клиент, а ще работиш по различни проекти. Някои от задачите, които ще ти възлагам, ще ти се сторят досадни или незначителни, а други ще бъдат невъобразимо важни. Ако ми се довериш, ще се сдобиеш с много редки познания.

Той сякаш се канеше да каже още нещо, но в този момент една жена на средна възраст надникна иззад вратата.

— Госпожа Лафарж е на телефона.

Бланшар кимна.

— Ели, налага се да ме извиниш. Дестрир ще дойде след малко и ще ти даде пропуските, ключовете и оборудването. Той е нашият шеф на охраната. Много е параноичен, но за това му плащаме.

Той се спря на вратата и я изгледа изпепеляващо.

— Ели, запомни, ние те избрахме. Тук ти е мястото.

Когато Бланшар излезе, Ели седна зад писалището и се вторачи в купчината папки. Най-съвременните практики, най-модерното мислене , беше казал Бланшар по време на интервюто. Обаче дори древните оксфордски библиотеки изглеждаха по-модерни от това.