Том Харпър - Изгубеният храм

Дори когато не беше на пост, Грант не можеше да спи. Лежеше на своето легло и потреперваше от съчетанието между кофеин, никотин и изтощение. Опитваше се да не мисли за Марина. Когато това не му се удаваше, се мъчеше да изпълзи от своите страхове, да си спомня по-щастливи мигове. Това също не се получаваше. В три сутринта след второто дежурство той се качи на покрива и застана на терасата, попивайки нощта наоколо. Хотелът се намираше в района „Султан Ахмед“, сърцето на древния град. Вдясно се виждаше върхът на обелиска в древния хиподрум. Малко по-нататък се очертаваха кубетата на Синята джамия, извисяващи се едно над друго, и върховете на прикачените към „Света София“ минарета. Може би за първи път в живота си усети красотата на историята.

Когато се върна долу, коридорът беше празен, а вратата на Рийд беше отворена. Грант се затича, но намали, когато от помещението чу познати гласове. Рийд още седеше отпуснат на стола, а Джексън надничаше през рамото му към нещо на писалището.

Американецът вдигна очи.

— Дешифрира я — съобщи той.

Дори без да се смята умората, Рийд изглеждаше потресен като човек, надникнал зад завесата на свят храм, без да може да осъзнае на какво е станал свидетел.

— Шегата на Джексън излезе повече от буквална истина. Езикът в основата на линейната писменост Б е гръцки. Много примитивна архаична форма, но лесно се разпознава като гръцки.

— Та нали сам каза, че още преди години е имало предположение, че е гръцки.

— Така е, но беше само предположение. Предположение за ключ, ала още не бяхме открили ключалката за него. Все едно да разглеждаш прехванато съобщение, кодирано с „Енигма“, без да знаеш откъде е дошло, и да кажеш, че е на немски. Чудесно предположение, но е без значение, докато не си направил дисекция на кода, не си изучил неговата граматика и синтаксис и как той представя езика. Трябва да го построиш от долу нагоре и едва тогава от сравненията с други езици може да има някаква полза. В конкретния случай ние извадихме незаслужен късмет. Можеше да бъде напълно нов език или някой с много далечно родство с познатите ни езици. За щастие се оказа един от най-проучваните езици на планетата.

— Свършил си страхотна работа — похвали го Джексън с топлота, — но какво откри?

Рийд се почеса по слепоочието.

— Заключенията са зашеметяващи. Ние всички приемахме, че микенците са протогръцка култура, унищожена преди пристигането на гърците. Сега излиза, че те са били там едновременно. Това ще пренапише учебниците по история.

— Майната им на учебниците, какво пише на плочката?

— А, да. — Рийд му подаде лист хартия. — Трябва още да се поработи, някои от конструкциите са трудно различими, а има и няколко символа, които само приблизително съм установил. Но това би трябвало да ти даде представа за основното.

Джексън и Грант сближиха глави, за да погледнат.

— Знаете ли, ние сме първите хора, които отново четат на този език след три хиляди години!

„Царят на Крит посвети камъка на Господарката на лабиринта. Богинята обаче не прояви благосклонност към критските мъже. Черните кораби дойдоха в Закрос и отнесоха камъка от устата на лъва (пещерата?). Водачът на войнството отнесе камъка в лемноския храм на ковача. В огън и вода посветените стопиха метал от камъка и изковаха доспехи: наколенници, затворен шлем; и един щит от бронз, сребро, злато и олово. По волята на боговете те дадоха тези неща на героя, чиито дела са добре известни…“

(Следващите два реда са нечетливи заради строшаването на плочката. Можем да предположим, че са свързани със смъртта на героя (Ахил?) и наследяването на неговите доспехи. — А. Р.)

„… Тогава нашият капитан, Добрия моряк, се закле, че няма да задържи трофеите, а ще ги посвети на героя. По волята на жрицата гребците отнесоха товара отвъд границите на света. Те плаваха покрай бреговете и пресякоха реката. След това скоро стигнаха до свещеното пристанище, където растат брястове, върби и див керевиз. Там в планината отвъд езерото построиха Къщата на смъртта. Те сложиха вътре своите дарове, бронята и щита, както и много купи и съдини от злато и сребро, изгориха приношения. След това отплаваха за вкъщи с много приключения.“

— Значи единствено ни остава да разберем коя река са пресекли и след това да намерим най-близката планина.

— Повечето от източниците говорят за реки във връзка с Белия остров — припомни си Грант, — но те всички си противоречат коя точно. Днепър, Днестър или Дунав…