Том Харпър - Изгубеният храм

— Да, предположението ти беше вярно. Според въведението Филострат е бил жрец на култа към Хефест на Лемнос. — Рийд свали очилата и разтърка очи. — Трябва да е разполагал с несравними познания за историята на култа и за най-големите му тайни. Дори съществува цяла школа, която твърди, че книгата има двоен смисъл, който само познавачи на култа могат да оценят: тайни думи, които на неизкушения читател ще се сторят напълно обикновени. Но в текста има нещо, което си заслужава да бъде отбелязано. Ето какво пише:

„Белия остров лежи в Черно море в близост до негостоприемно място отляво, когато навлизате с кораб в устието към него. Дължината му е трийсет стадия, но не е по-широк от четири. На него растат тополи и брястове. Някои от тях са диви, но другите са посадени специално около храма. Храмът се издига близо до морето Меотида, което се влива в Черно море. Статуите в него са на Ахил и Елена, изработени от мойрите 27 27 Богините на съдбата в древногръцката митология. — Б.пр. .“

— Къде се намира това море Меотида?

— Меотида е гръцкото наименование на Азовско море. — Рийд стана и отиде да вземе един атлас от лавиците.

Но този не приличаше по нищо на онези, които Грант беше използвал. Сякаш картографите са били пияни: всички познати очертания бяха изкривени и дори местата, които успяваше да разпознае, носеха непознати имена. Италия не беше дългият с високо токче тесен ботуш, който познаваше, а тъпонос тромав шлеп. Това не беше светът, какъвто е, а такъв, какъвто хората тогава са го възприемали.

Докато Рийд прелистваше страниците, очертанията бавно започнаха да се възстановяват. Неясните очертания започнаха да стават по-ясни, заливи и проливи отхапваха от точещите се брегове, а приличните на амеби континенти развиваха гръбнаци, придатъци, крайници. Сега картите вече бяха печатни, а не начертани на ръка, формите по тях станаха разпознаваеми като в модерния свят. Въпреки това имената все още си оставаха странни и чужди.

— Ето го.

Беше карта на Източно Черно море, датирана с 1729 г. Рийд посочи мястото, където Азовско море се свързваше с Черно.

— Кимерийският Босфор. — Той поклати глава, сякаш се укоряваше за някаква грешка или пропуск, за които само той знаеше.

„Слънцето скоро се скри над стъгдите припаднаха сенки. Най-после стигнахме тъй океанските крайни предели. На кимерийците там е градът и земята печална.“

— Когато Одисей вдига платна, за да открие портата за Хадес, Кимерия е последната страна, край която минава, преди да пресече Океан. Древните гърци са вярвали, че кимерийците са били истински народ. Според Херодот са живели около североизточния бряг на Черно море. Пак той твърди, че всички са изклани от следващите нашественици, но че името им продължава да живее в…

— Наименованията на местности — вметна Грант, който си спомни. — Те винаги последни изчезват.

— Оттам и Кимерийски Босфор. Черноморският Босфор, днес вече само Босфор, води от Черно море в Мраморно и Бяло море. В противоположния край Кимерийския Босфор свързва Азовско и Черно море. Мисля, че днес се нарича Керченски проток.

— Мислиш, че Марина е открила това? Че Белия остров е някъде там?

— Това казва Филострат, а „Одисея“ го потвърждава.

Грант се взря в картата.

— Но тук няма никакви острови!

В него се надигна вълна от разочарование и той затвори със замах книгата.

— Мамка му! — Търсенето на текста, върху който Марина беше работила, някак си беше отблъснало чувството на безсилие. Но сега и тази информация се оказа задънена улица. — Трябва да я намерим.

Рийд го погледна с уморени очи.

— И как смяташ да го направиш в този град с почти милион жители?

— Полицията?

— По-вероятно е да ни затворят. Дори паспорти нямаме. — Той тъжно поклати глава и сложи ръка върху рамото на младия мъж. — Съжалявам. Мисля, че е по-добре да кажем на Джексън.

— Боже мили! — Джексън запрати стъкления пепелник към стената. Той изрони мазилката, отскочи и падна на килима. Люспи пепел се разнесоха наоколо. — Грант, ти си виновен!

— Какво ме гледаш? Не съм я отвлякъл аз.

— Отвори най-сетне очи. Никой не я е отвличал. — Джексън крачеше ядосано из помещението. — Тя ни е шпионирала за руските си приятели още от самото начало. Как смяташ, защо непрекъснато се натъкваме на тях? Защото използваме една и съща туристическа агенция. Как ни намериха на Лемнос? Как така ни откриха в Атина? Защо стигнаха до къщата на Сурсел половин час след нас? Защо на Змийския остров ни откриха толкова бързо?