Морис Льоблан: Кухата игла

— Защо?

— Баща ми е стар. Ние много се обичаме… и не бих желал да му причинявам неприятности.

— Още довечера… или най-късно утре сутринта ще знам какво да направя.

Времето течеше. Следователят изследва още веднъж развалините, но пак безрезултатно. След това потегли за Диеп.

Настъпи нощта. Трупа на Жан Дювал пренесоха в друга стая, защото будоарът трябваше да остане затворен. Сюзан, Раймонд и две местни селянки останаха да бдят. Долу, под наблюдението на един полицай, Изидор Ботрьоле спеше върху скамейка в бившата молитвена стая. Около замъка и край стените бдяха стражари, чифликчията и няколко селяни.

До единайсет часа всичко беше тихо, но в единайсет и десет от другата страна на замъка се разнесе изстрел.

— Внимание! — извика приставът. — Нека двама останат тук… Вие, Фосие, и вие, Льоканю… Останалите след мен!

Всички затичаха и заобиколиха замъка отляво. В мрака се мярна бягаща фигура. Веднага след това втори изстрел ги привлече още по-нататък, почти до самия чифлик. В това време, когато стигнаха до оградата на овощната градина, вдясно от къщата на чифликчията нещо пламна. Веднага след това се издигна огнен стълб. Гореше напълнената догоре със слама плевня.

— Това е работа на разбойниците! — извика приставът. — Те са близко. Трябва да ги настигнем!

Но трябваше да се гаси и пожарът, който се усилваше от вятъра и заплашваше къщата на чифликчията. Граф Дьо Жевър пристигна на местопроизшествието и ги ободри, като обеща голяма награда. Към два часа сутринта успяха да потушат пожара. Преследването стана безсмислено.

— Нека да почакаме до сутринта — каза приставът. — Те сигурно са оставили следи. Ще ги намерим.

Той отиде заедно с графа към развалините и извика:

— Льоканю! Фосие!

И другите стражари затърсиха другарите си. Скоро ги намериха на няколко крачки от малката врата. Лежаха на земята вързани, със запушена уста и вързани очи.

— Господин графе — каза тихо приставът, — изиграли са ни като малки деца! Изстрелът, нападението, пожарът… всичко това е било нагласено, за да ни отвлекат натам… А в това време са вързали хората ни и са си свършили работата.

— Каква работа?

— Прибирането на ранения, дявол да го вземе!

— Хайде де, така ли мислите?

— Дали мисля?… Това е самата истина. Хрумна ми преди десет минути. Глупак съм, че не се сетих по-рано. Щяхме да ги пипнем всичките — тупна той с крак от яд. — Но, дявол да го вземе, откъде ли са минали? Откъде са го вдигнали? И той къде се е крил? Днес обиколихме всичко, а един човек, още повече ранен, не може да се крие в тревата. Цялата история прилича на магия.

Скоро след това полицаят се учуди още повече. Когато призори влязоха в молитвената стая, която служеше за килия на младия Ботрьоле, видяха, че е изчезнал. Върху един стол спеше полицаят, свит надве. До него стоеше шише с две чаши. На дъното на едната имаше бял прах. Оказа се, че младият Ботрьоле бе сипал приспивателно в чашата на пазача и бе избягал през прозореца, който се намираше на два и половина метра от пода… Установи се и смешна подробност: за да стигне до прозореца, той е трябвало да стъпи върху гърба на пазача.

Извадка от „Гран журнал“:

В момента, когато вестникът ни чакаше за печат, получихме новина, за верността на която не гарантираме — толкова ни се струва невероятна.

Снощи знаменитият хирург доктор Дьолатър бил с жена си и дъщеря си на «Ернани» в Комеди Франсез. В началото на третото действие вратата на ложата му се отворила. Някакъв господин, придружен от други двама, се навел към доктора и му казал тихо, но достатъчно ясно, за да чуе госпожа Дьолатър:

— Господин доктор, възложиха ми една много неприятна задача и ще ви бъда признателен, ако я облекчите.

— Кой сте вие, господине?

— Тезар, полицейски комисар. Заповядано ми е да ви заведа в префектурата при господин Дюдуи.

— Но как…

— Нито дума, докторе, нито едно движение, моля ви. Станало е някакво печално недоразумение. Ето защо трябва да действаме тихо, без да привличаме вниманието на никого. Преди да свърши представлението, вие ще бъдете тук.

Докторът станал и последвал комисаря. До края на представлението не се върнал. Силно обезпокоена, госпожа Дьолатър отишла в полицейския участък. Там срещнала истинския Тезар и узнала за най-голям свой ужас, че лицето, което отвело мъжа й, било измамник. Първите издирвания установили, че докторът седнал в автомобил, който се отдалечил към Плас дьо ла Конкорд. Нашето вечерно издание ще даде на читателите ни повече подробности за това невероятно събитие.“