Морис Льоблан: Кухата игла

Колкото и да изглеждаше невероятно, всичко се оказа вярно. Развръзката не закъсня и „Гран журнал“, потвърждавайки в обедното си издание горното, предаваше с няколко думи края на приключението:

Днес в девет часа сутринта доктор Дьолатър е бил свален от един автомобил, който бързо се отдалечил. На номер 78 е точно клиниката на доктор Дьолатър, където той всеки ден идвал по това време. Когато пристигнахме, разговаряше с началника на Обществената безопасност, но все пак ни прие.

— Всичко, което мога да ви съобщя — каза той, — с, че с мен се отнесоха твърде внимателно. Тримата ми спътници излязоха любезни хора и приятни събеседници, което значително скъси дългия път.

— Колко време пътувахте?

— Около четири часа.

— Каква се оказа целта?

— Заведоха ме при един болен, който имаше нужда от бърза операция. Тя излезе сполучлива, но при онези условия не отговарям за живота му. Условията се оказаха ужасни… Стая в странноприемница… Невъзможно е да се грижат добре за него.

— В такъв случай какво може да го спаси?

— Някакво чудо… и неговият здрав организъм.

— Не можете ли да ни кажете нещо повече за този странен пациент?

— Не, защото се заклех да не говоря, а освен това ми обещаха десет хиляди франка за народната ми клиника. Ако наруша клетвата си, няма да получа тези пари.

Това ни съобщи доктор Дьолатър. От друг източник знаем, че началникът на Обществената безопасност въпреки цялата си настойчивост досега още не е получил по-подробни сведения за извършената операция и за местата, по които се е движил автомобилът. Следователно много мъчно може да се установи истината.“

Очевидно между изчезването на ранения крадец и отвличането на доктора имаше връзка. Следствието потвърди това предположение. Като вървяха по следите на мнимия файтонджия, откриха, че той е стигнал до Аркската гора, захвърлил е велосипеда в един трап, пристигнал в селото Сен Никола и изпратил телеграма със следното съдържание:

„А. Л. Н., пощенски клон 45, Париж.

Положението отчаяно. Бърза операция. Изпратете хирург по четиринадесета магистрала.“

Доказателството изглеждаше неоспоримо. Предупредени, парижките съучастници побързаха да вземат мерки. В десет часа те доставиха знаменития хирург на шосе № 14, което минава през Аркската гора и свършва в Диеп. През това време, възползвайки се от пожара, който сама бе подпалила, шайката крадци вдигнала своя началник и го пренесла в странноприемницата, където му била направена операция в два часа през нощта, тоест веднага щом пристигнал докторът.

В това нямате никакво съмнение. Главният инспектор Ганимар, изпратен специално от Париж заедно с инспектора Фоланфан, установи пътя на автомобила почти до замъка Амбрюне. Едва на половин километър от замъка следите изчезваха, но се откриха многобройни стъпки между малката врата на парка и развалините. Освен това Ганимар забеляза, че ключалката на малката врата бе насилвана.

И тъй, всичко се изясняваше. Оставаше само да се намери странноприемницата, за която разказваше докторът. Но въпреки всички усилия не можаха да я намерят.

Ганимар се ожесточи. Върна се в замъка в събота вечерта, като искате да го претърси лично. В неделя сутринта му казаха, че някаква фигура се промъкнала през нощта по пътя край замъка. Дали това нямаше да се окаже съучастник? Вечерта Ганимар открито изпрати отред полицаи по пътя към чифлика и заедно с Фоланфан се настани при малката врата зад стената. Към полунощ някакъв човек излезе от гората, промъкна се покрай тях и влезе в парка през малката врата. Те наблюдаваха как в продължение на три часа той скиташе между развалините, навеждаше се, прескачаше колоните и от време на време заставате неподвижно. После се върна към вратата и пак мина край двамата детективи. Ганимар го хвана за врата, а Фоланфан — за ръцете. Той не оказа никаква съпротива и съвсем спокойно позволи да му сложат белезници и да го отведат в замъка. Но когато започнаха да го разпитват, отговори просто, че не иска да има работа с тях и ще почака съдебния следовател. Тогава го вързаха здраво за крака на един креват в тяхната стая.

В понеделник сутринта в девет часа пристигна господин Фийол. Доведоха пленника. Оказа се Изидор Ботрьоле.

— Изидор Ботрьоле! — радостно извика господин Фийол, като му подаде ръка. — Каква приятна изненада! Нашият знаменит любител детектив е тук, на наше разположение!… Господин инспектор, позволете да ви представя Изидор Ботрьоле, ученик от лицея Жансон.