Морис Льоблан - Кухата игла

Никога истината или поне част от истината не би станала известна, ако гвардейският капитан, който присъствал на срещата, не използвал момента, когато кралят се обърнал, и не измъкнал от камината една книжка.

След шест месеца капитанът бил намерен убит на шосето между Кайон и Мант. Убийците ограбили всичките му дрехи, но не забелязали в десния джоб един диамант с голям блясък и стойност.

Между документите му намерили ръкописна бележка. В нея той не говорел за измъкнатата от огъня книга, но давал резюме на първите глави. Ставало дума за тайна, позната на кралете на Англия, изгубена от тях в момента, когато короната на лудия клетник Хенри VI минала върху главата на Йоркския дук, разкрита на френския крал Карл VII от Жана д’Арк и после станала държавна тайна, предавана от крал на крал в запечатано писмо, което намирали при смъртния одър на всеки пореден покойник с надпис: «За краля на Франция».

Тази тайна се отнасяла до съществуването и мястото на огромно съкровище, притежавано от кралете, което се увеличавало от век на век.

След сто и четиринайсет години Людовик XVI, задържан в Тампъл, извикал настрана един от офицерите, натоварени да бдят над кралското семейство, и му казал:

— Господине, вие нали имахте при моя прадядо, великия крал, един прадядо, който е служил като капитан?

— Да, ваше величество.

— Е, добре, можете ли вие да бъдете човек… Поколебал се. Офицерът довършил фразата:

— … който не ще ви издаде? О! Ваше величество…

— Тогава изслушайте ме.

Кралят извадил от джоба книжка, от която откъснал една от последните страници. Но после променил решението си:

— Не, по-добре да я препиша…

Взел лист хартия, който откъснал така, че запазил само малко правоъгълно парченце, и написал пет реда точки, линии и цифри. След като я преписал, кралят изгорил откъснатата от книгата страница, а листа с ръкописния текст сгънал на четири, запечатал го с червен восък и му го дал.

— Господине, след смъртта ми ще предадете това на кралицата и ще й кажете: «Госпожо, това ви изпраща кралят… за ваше величество и за сина ви…» Ако тя не разбере…

— Ако не разбере…

— Ще прибавите: «Отнася се до тайната за Стрелата.» Кралицата ще разбере.

Тогава хвърлил книгата в жарта и тя изгоряла в огнището.

На 21 януари той се качил на ешафода.

Понеже кралицата била преместена в Консиержери, трябвало да минат два месеца, докато офицерът изпълни задачата. Най-после с хитрост той успял да се озове при Мария-Антоанета.

Извикал високо, за да го чуе:

— Госпожо, това ви го изпраща кралят, за ваше величество и за сина ви.

И той й предал запечатаното писмо.

След като се уверила, че пазачите няма да я видят, тя счупила печатите и сякаш се изненадала, като видяла неразгадаемите редове. После изведнъж разбрала.

Усмихнала се горчиво и офицерът доловил думите:

— Защо така късно?

Започнала да се колебае къде да скрие опасния документ. Най-после отворила своя часослов и пъхнала листчето в тайното джобче между кожата на подвързията и пергаментовата обвивка.

— Защо така късно?… — казала тя.

И наистина, ако е можел да я спаси, този документ идвал много късно, защото през октомври, на свой ред, кралица Мария-Антоанета се качила на ешафода.

И ето че офицерът, прелиствайки семейните книжа, намерил ръкописа на своя прадядо. Оттогава винаги посвещавал свободното си време на работа по осветляването на тайната. Прочел всички латински автори, прегледал хрониките на Франция и съседните страни, посетил манастири, дешифрирал книги, грамоти, трактати и успял да намери някои цитати, разпилени през вековете.

В книга III на Цезаровите «Записки за Галската война» се разказва, че след поражението на Виридовикс от Титул Сабин вождът на келтите бил отведен при Цезар и за да се откупи, открил тайната на Иглата…

В договора от Сен Клер Сюр Епт между Карл Простия и Рол, водач на северните варвари, името на Рол е придружено с всичките му титли, между които четем: «господар на тайната на Иглата».

В Саксонската хроника (издание на Жибсон, стр. 134), когато се говори за Вилхелм Силния (Вилхелм Завоевателя), се разказва, че дръжката на знамето му свършвала със стоманено острие като игла…

В една доста двусмислена фраза при разпита й Жана д’Арк признава, че има да каже още една тайна на краля на Франция, на което съдиите й отговорили: «Ние знаем за какво се отнася и тъкмо затова, Жана, ще загинете.»

— В името на Иглата! — псувал понякога добрият крал Анри IV.