Морис Льоблан - Кухата игла

— Заклевам се. Моите хора са завели баща ви в друг град. Ако статията в „Гран журнал“ излезе така, както искам, утре сутринта в седем часа ще им телефонирам да освободят баща ви.

— Добре, подчинявам се на условията ви.

Изидор бързо стана, сякаш намираше безполезно да продължава разговора след поражението. Взе си шапката, кимна и излезе.

Люпен го изгледа, когато си отиваше, чу шума от затварящата се врата и прошепна:

— Бедното дете…

На другия ден в осем часа сутринта изпратих слугата да купи „Гран журнал“. Донесе го късно, защото бил разпродаден от повечето будки.

С трескаво нетърпение разгърнах вестника. На видно място стоеше статията на Ботрьоле. Поднасям я във вида, в който после я публикуваха вестниците в цял свят:

„Драмата в Амбрюне

В тези редове съвсем не си поставям за цел да обясня с всички подробности грижливата работа на мисълта ми, чрез която успях да възстановя пълната картина на драмата, или по-скоро на двойната драма в Амбрюне. Според мен това описание представлява относителен и дори банален интерес. Не, просто ще се огранича да изложа двете главни идеи, които ме ръководеха в усилията да открия истината, и ще предам цялата история такава, каквато е, като следвам реда на действията.

Ще ми възразят може би, че някои от фактите не са доказани и оставям широко поле за хипотези. Вярно е. Но аз мисля, че предположенията ми са основани на много положителни данни и фактите се налагат по безспорен начин.

И така, обяснявам първата поставена задача: как смъртно раненият Люпен е живял в продължение на четиринайсет дни без лекарства, без храна на дъното на тъмната дупка?

Да започнем от първата страница на драмата. В четвъртък, шестнайсети април, в четири часа сутринта Арсен Люпен, изненадан по време на един от най-смелите си обири, побягва към развалините и пада ранен от куршум. Пълзи, пада, става, воден от надеждата да стигне до параклиса. Там се намира подземието, открито случайно от него. Ако успее да стигне там, може да се спаси. Чрез едно последно, отчаяно усилие той се приближава на няколко метра от параклиса, когато го изненадва шум от стъпки. Неприятелят пристига — госпожица Дьо Сен Веран.

Това е прологът или първото действие на драмата.

Какво става между двамата? Не е мъчно да се досетим. В краката на девойката лежи ранен човек, изтощен от загубата на кръв, който след малко ще бъде заловен. Нима тя ще го предаде?

Ако е убиецът на Жан Дювал, тя ще остави на съдбата да реши. Той бързо й казва истината за убийството при самозащита, което е извършил чичо й, граф Дьо Жевър. Какво да прави? Никой не ги вижда. Слугата Виктор пази малката врата. Другият, Албер, оставен при прозореца на салона, ги изгубва от погледа си. Ще предаде ли тя човека, когото е ранила?

Безгранично състрадание, което всяка жена ще разбере, обзема девойката. Упътвана от Люпен, тя му превързва раната с кърпичката си, за да не остават следи от кръв. После с ключа, който й дава, отваря параклиса. Той влиза, поддържан от девойката. Тя заключва след него. Отдалечава се. Пристига Албер.

Ако в този миг или в следващите няколко минути някой бе влязъл в параклиса, Люпен щеше да бъде уловен… Но посещението става шест часа по-късно. Люпен е спасен. И то от кого? От момичето, което едва не го е убило.

От този момент госпожица Дьо Сен Веран става негова съучастница. Тя вече не само не може да го предаде, но трябва да продължава да му помага. Впрочем ако нейният женски инстинкт я задължава да му помага, той развива у нея и хитрост, тя предвижда всичко. Дава на следователя лъжливо описание на Арсен Люпен (трябва само да си спомним различните описания на двете братовчедки). Тя разпознава съучастника на Люпен, преоблечен като файтонджия. Тя го кара да повика доктор за операция. Сигурно тя сменя каскета и, най-после, кара да напишат известната заплаха срещу самата себе си. Може ли някой да я подозира след всичко това?

Тя смущава следователя господин Фийол, като заявява, че ме е видяла предния ден в малката гора, и ме принуждава да млъкна, когато се готвя да съобщя първите си впечатления на съдебния следовател. Опасна маневра наистина, защото събужда моето подозрение и го насочва срещу нея.

В продължение на четиридесет дни снабдява Люпен с храна и лекарства (попитайте аптекаря в Увил, той ще покаже рецептите, по които е давал лекарства на госпожица Дьо Сен Веран), грижи се за него, превързва го и успява да го излекува.

Първата наша задача е разрешена и пред нас се разкрива картината на драмата в замъка Амбрюне. Арсен Люпен намира тук, в замъка, помощ, за да се укрие и оживее.