Морис Льоблан - Кухата игла

Люпен се смути, наведе се към младежа:

— Слушайте, моето момче, тук не става въпрос да смекчаваме думите си, а за един факт, който не подлежи на съмнение. Ето го: от десет години насам не съм срещал такъв силен противник като вас. С Ганимар и с Шерлок Холмс си играех като с деца. С вас се виждам принуден да се отбранявам, нещо повече — да отстъпвам. Да, сега ние двамата много добре знаем, че аз трябва да се призная за победен. Изидор Ботрьоле има надмощие над Арсен Люпен. Моите планове са разбити. Вие напълно осветлихте всичко, което исках да остане в сянка. Пречите ми, заставате на пътя ми. Добре, дотегна ми… Бреду ви предупреди. Аз ви повтарям, като настоявам да помислите. Дотегна ми вече!

Ботрьоле вдигна рамене.

— Но какво искате най-после?

— Мир! Нека всеки от нас върви по пътя си и не пречи на другия.

— Значи на вас да не се пречи да обирате хората, а аз да се отдам на учебните си занятия, така ли?

— На учебните си занятия… на всичко, което обичате… това не ме интересува… Но трябва да ме оставите на мира… Искам мир.

— С какво го нарушавам?

Люпен грубо го улови за ръката.

— Вие много добре знаете! Не се преструвайте! Днес знаете една тайна, която има голямо значение за мен. Имахте право да отгатнете тази тайна, но нямате никакво право да я разгласявате.

— Сигурен ли сте, че я зная?

— Да, знаете я, сигурен съм в това. Ден след ден, час след час следих движението на мисълта ви. В момента, когато Бреду ви удари, вие се сетихте за всичко и искахте да го кажете. После страхът за баща ви отложи за известно време разкритията. Но сега сте ги обещали на пресата, статията е готова. След час ще бъде набрана. Утре ще излезе от печат.

— Това е вярно.

Люпен стана, махна с ръка и извика:

— Няма да излезе!

— Ще излезе! — скочи Ботрьоле.

Най-после двамата стояха изправени един срещу друг. Стори ми се, че се уловиха за гушите. Ботрьоле излъчваше страшна енергия, смелост, самолюбие, желание за борба, нехайство пред опасността.

В погледа на Люпен долових радостта на дуелист, който най-после среща сабята на достоен съперник.

— Статията дадена ли е?

— Не още.

— Тук ли е?… У вас?

— Не съм толкова глупав! Да ми я вземете!…

— Тогава?

— Тя е у един от редакторите, запечатана в двоен плик. Ако до полунощ не ида в редакцията, той ще я даде за набор.

— Ах, проклетият обесник! Всичко е предвидил!

Виждаше се, че не се побира в кожата си от яд. Упоен от победата, Ботрьоле изпусна нещо.

— Мълчи, хлапако! — рязко извика Люпен. — Ти не знаеш с кого имаш работа! Не разбираш ли, че ако исках… Бога ми, караш ме да се смея!

Настъпи тържествено мълчание. Люпен направи крачка напред и с глух глас заповяда, като го гледаше втренчено:

— Веднага ще идеш в редакцията на „Гран журнал“.

— Не.

— Ще скъсаш статията си.

— Не.

— Ще идеш при главния редактор и ще му кажеш, че си се излъгал.

— Не.

— После ще напишеш друга статия за трагедията в Амбрюне, в която ще потвърдиш известните на всички слухове.

— Не.

Люпен грабна една желязна линия от бюрото и без никакво усилие я счупи на две. Погледна го страшно побледнял. Избърса потта от челото си. Свикнал да не среща никакво противодействие на волята си, подлудяваше от съпротивата на това дете.

Улови с ръце раменете на Изидор и разчленено произнесе:

— Ти ще направиш това, Ботрьоле, ще кажеш, че последните сведения са те убедили в смъртта ми и че в нея не може да има никакво съмнение. Ще кажеш това, защото аз го искам от теб, защото трябва да повярват, че съм мъртъв. Но главно, ще го кажеш, защото, ако не го кажеш…

— Защото, ако не го кажа?

— Баща ти ще бъде отвлечен тази нощ, както бяха отвлечени Ганимар и Шерлок Холмс.

Изидор се усмихна.

— Не, ще кажа само истината. Статията ще се появи така, както съм я написал. Всички ще узнаят, че Люпен е жив, и едновременно с това ще узнаят причината, поради която иска да го смятат за мъртъв.

И спокойно прибави:

— И баща ми няма да бъде отвлечен.

Двамата пак замълчаха, като не преставаха да се гледат втренчено. Настъпи дълбоко мълчание, което винаги предшества смъртоносния удар. Кой щете да го нанесе?

— Тази нощ — промълви Люпен, — в три часа сутринта, ако не дам друго нареждане, двама мои приятели трябва да проникнат в стаята на баща ти, да го отвлекат и да го заведат при Ганимар и Шерлок Холмс.

В отговор Изидор звънко се изсмя.

— Баща ми не е в Савоя. Той сега се намира на другия край на Франция, в центъра на голям град, пазен от двайсет наши приятели, които имат заповед да не свалят очи от него, докато борбата ни не свърши. Желаеш ли да научиш подробности? Той е в Шербур, в жилището на човек от арсенала — арсенал, който нощно време се заключва и в който дори през деня не може да се проникне без специално разрешение и без водач.