Морис Льоблан - 813 — Двойният живот на Арсен Люпен

„Странно, си каза той, странно… Тук няма нищо особено. Леглото няма двойно дъно… Отдолу няма отвор. Да видим в съседната стая.“

Той отиде тихо в нея. Стаята беше празна, без каквито и да било мебели.

„Старецът не лежи тук… Да не би да е в стената? Невъзможно, тя е по-скоро преграда, и то много тънка. По дяволите! Нищо не разбирам.“

Проучи пода сантиметър по сантиметър, после стената, леглото, като си губеше времето с ненужни опити. Но несъмнено имаше някакъв номер, може би много прост, но в момента не го схващаше.

„Освен ако, си каза той, Алтенхайм е бълнувал… Това е единственото приемливо предположение. А има само един начин да го проверя — да остана и аз оставам. Да става каквото ще!“

От страх да не го изненадат, той се върна в скривалището си и не мръдна повече, като мечтаеше и подремваше измъчван между другото от силен глад.

Светлината намаля. Настъпи мрак.

Алтенхайм се върна чак след полунощ. Той се качи в стаята си сам този път, съблече се, легна и веднага, както и предишната вечер, загаси електричеството.

Настъпи същото тревожно очакване, дори същото слабо необяснимо изскърцване. И със същия подигравателен глас Алтенхайм произнесе:

— И тъй, как сте, приятелю?… Ругаете ли?… Не бива така, приятелю, не искаме това от теб. Ти си на грешен път. Аз имам нужда от добри пълни, подробни признания за всичко, което си сънувал за Кеселбах… историята на Пиер Льодюк и т.н. Ясно ли е?

Сернин слушаше изумено. Този път не се лъжеше: баронът се обръщаше действително към стария Щайнвег. Впечатляващ разговор! Струваше му се, че сънува загадъчния диалог между жив и мъртвец, разговор между едно безименно същество, което диша в друг свят — невидимо, неосезаемо и несъществуващо същество.

Баронът поде иронично и жестоко:

— Гладен ли си? Ами яж, приятелю. Само че помни, аз ти давам наведнъж цялата дажба хляб и като изяждаш по няколко трохи на 24 часа, ще ти стигнат най-много за седмица… Да кажем за десет дни! След десет дни край, няма да има вече татко Щайнвег, освен ако дотогава се съгласиш да проговориш. Няма ли? Ще видим това утре… Спи, приятелю!

На другия ден в един часа след една нощ и една сутрин, през които нищо не се случи, принц Сернин излезе тихо от вила „Дюпон“ и с олекнала глава и омекнали крака вървеше към най–близкия ресторант и резюмираше положението:

„И тъй, следващия вторник Алтенхайм и убиецът от хотел «Палас» имат среща в Гарш в къща, чийто телефонен номер е 38. Значи във вторник ще предам двамата виновни и ще освободя г-н Льонорман. Същата вечер ще дойде ред и на стария Щайнвег и най-сетне ще науча дали Пиер Льодюк е син на месар или не. Дали мога достойно да направя от него съпруг на Женевиев. Така да бъде!“

Във вторник към 11 часа по обед Валанглей, председателят на Съвета, повика префекта на полицията, заместник-началника на Сигурността г-н Вебер и им показа писмото, което получи по пневматичната поща, подписано от принц Сернин.

„Господин председателю на Съвета.

Знаейки какъв интерес проявявате към г-н Льонорман, аз ще Ви поставя в течение на фактите, които случайността ми разкри.

Г-н Льонорман е затворен в мазето на вила «Глисин» в Гарш, близо до пансиона… Бандитите от хотел «Палас» са решили да го убият днес в два часа. Ако полицията има нужда от моята помощ, ще бъда в един и половина в градината на пансиона или у г-жа Кеселбах, на която имам честта да съм приятел.

Приемете, господин председател на Съвета и т.н.

— Това съобщение е много важно, скъпи господин Вебер — каза Валанглей. — Ще прибавя, че трябва да имаме пълно доверие в твърденията на принц Пол Сернин. Много пъти съм вечерял с него. Той е сериозен, интелигентен мъж…

— Ще ми позволите ли, господин председател — каза заместник-началникът на Сигурността — да Ви съобщя за едно друго писмо, което получих тази сутрин?

— По същия въпрос ли?

— Да.

— Да видим.

Той взе писмото и прочете:

„Господине,

Предупреждавам Ви, че принц Пол Сернин, който се представя на г-жа Кеселбах, всъщност е Арсен Люпен.

Само едно доказателство е достатъчно: Пол Сернин е епиграма на Арсен Люпен. Това са същите букви. Нито една повече, нито по-малко.

А г-н Вебер добави, докато Валанглей се чудеше:

— Този път нашият приятел Люпен е намерил противник от неговия ранг. Докато единият разобличава, другият ни го предава. И хоп, лисицата попада в капана.

— В такъв случай? — каза Валанглей.

— В такъв случай, господин председател, ще се опитаме да ги заловим и двамата… А за целта водя двеста души.