Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Съгласен съм — каза съдията Колтън. — Искането се отхвърля. Има ли защитата друг свидетел, който да желае да представи?

— Забелязах, че Джордж Джеръм е в съда и до сега не е бил призован като свидетел.

— Аз не се нуждая от него.

— Ще го призова като мой свидетел — каза Мейсън.

— Хайде, ваша светлост — протестира Данвърс. — Това е стар трик и нищо повече. Защитата знае, че нейният клиент ще бъде задържан и не се интересува какво става в съда. Тя не е обвързана с него, ето защо призовава произволни хора, опитвайки се да получи някакви сведения от тях и…

— Познавам основните правила на съдебната тактика — засмя се съдията Колтън. — Не мисля, че можете да твърдите, че мистър Мейсън няма право да призове за свидетел всеки, който пожелае.

— Не, ваша светлост, но искам да отбележа, че Джордж Джеръм ще се яви като свидетел на обвинението. В случай че мистър Мейсън го призове, искам при разпита му защитата да бъде ограничена съгласно строгите правила на свидетелските показания. Не желая тя да започва кръстосан разпит на свидетеля.

— Когато и ако това се случи, можете да направите възражение — каза съдията Колтън. — Междувременно Джордж Джеръм се призовава като свидетел на защитата.

Джеръм се закле. Погледна малко ядосано към Мейсън, докато облягаше огромното си тяло на свидетелската банка.

— Името ви е Джордж Джеръм. Вие сте съдружник или бяхте съдружник на Бъртрънд К. Олрид?

— Да, сър.

— Познавал сте, разбира се, много добре Олрид, докато беше жив?

— Да.

— Кога за последен път го видяхте жив?

— Възразявам, тъй като въпросът е неправилно зададен, не е свързан непосредствено със случая и не е по същество — намеси се Данвърс.

— Възражението се отхвърля.

— Беше, нека си спомня, беше в понеделник вечерта, около… бих казал, около шест и половина.

— Къде?

— Имате предвид последния път, когато го видях?

— Да.

— Беше в неговата къща. По-точно в частта от къщата, която той наричаше свой офис. Място, което беше определил за работа.

— Това е било в понеделник вечерта, нощта на убийството? — попита Мейсън.

— Да, сър.

— За какво говорихте?

— Ако разреши съда, възразявам на въпроса, като неправилен, несвързан със случая и несъществен.

— Приема се.

— Имаше ли още някой с вас през това време?

— Не, сър.

— Когато си тръгнахте от къщата, взехте ли мистър Олрид с вас?

— Да, сър.

— С вас в колата?

— Да, сър.

— Закарал сте го до мотела „Гнезденцето“, нали?

— Възразявам на въпроса, като водещ и подсказващ.

— Приема се. Къде го закарахте?

— До едно място за даване коли под наем на седма улица.

— Какво направихте след това?

— Спрях колата, за да слезе.

— Каза ли ви мистър Олрид защо иска да го закарате до там?

— Каза, че иска да наеме кола.

— Каза ли, къде иска да отиде с колата?

— Не, сър.

Като си пробиваше път между зрителите, Пол Дрейк отвори вратичката на махагоновата преграда, която отделяше съда от публиката, премина тихо до мястото на Мейсън и прошепна:

— Пери, току-що разбрах, че в кантората на областния прокурор знаят всичко за това, как Олрид е стигнал до „Гнезденцето“. Наел е кола и шофьор да го закарат дотам. Пристигнал е между девет и половина и десет и половина, шофьорът не е сигурен за времето. Разбира се, това ни най-малко няма да ти помогне, защото въпреки че потвърждава показанията на мисис Олрид, то се връзва и с историята на Флийтуд.

— Благодаря — прошепна Мейсън. Адвокатът се обърна към Джеръм.

— Мистър Джеръм, вие знаехте къде ще отиде Олрид, нали?

— Не, сър.

— Но се досещахте?

— Възразявам на въпроса, като спорен, Това е опит за кръстосан разпит на собствения свидетел — намеси се Данвърс.

— Естествено — опита се да изтъкне пред съда Мейсън, — това е недоброжелателно настроен свидетел и…

— Съдът разбира — прекъсна го съдията Колтън. — Ако вие искате да го убедите, че това е ваш свидетел, когото сте призовал, за да докажете определено твърдение, което можете да формулирате пред съда, ситуацията щеше да е различна. Както изглеждат нещата в момента обаче, вашите въпроси към един or свидетелите на обвинението са на тъмно, с надежда да се доберете до някаква информация и съдът ще ви държи в строгите рамки на процедурата за директния разпит. Да приема ли, че не сте готов да направите каквото и да е изложение пред съда за това, което искате да докажете чрез този свидетел, мистър Мейсън?

— Да, ваша светлост.