Ърл Гарднър - Ленивият любовник

— Зная — каза Мейсън, — но не ми е ясно дали съдебните заседатели го знаят. По всяка вероятност по-добър е другият път. Ако това е истината.

— Кой друг път? — попита Дрейк.

— Да направя така, че съдебните заседатели да разберат характера на Бъртрънд Олрид. Нека да усетят, че Олрид е бил жив, когато жена му се е качила в колата. Тя е тръгнала да го закара вкъщи. Той е дошъл в съзнание и се е сборичкал с нея, опитвайки се да овладее положението и тогава тя го е ударила и го е убила при самозащита.

— Бихте могъл да направите случая много интересен така — каза Дрейк.

— Случай, в който ще апелираме към съчувствието на съдебните заседатели, особено в светлината на показанията на Флийтуд. Безпокои ме обаче, че не мога да съм сигурен дали това е истината.

— Е, защо се безпокоиш? Флийтуд трябва да я остави… сега.

— Но аз се страхувам да я забърквам в нещо, което не е истина. Повярвай ми Пол, когато си изпаднал в затруднение, единствено истината е достатъчно солидна и здрава, за да можеш да разчиташ на нея. Бих желал да подновя делото и да разпитам по-подробно Флийтуд за това, което го е накарало да хвърли пистолета и какво точно се е опитвал да постигне.

Мейсън отмести чиниите настрана, извади от джоба си скицата, направена от Хъмфрис и я разстла на масата. Внимателно разгледа следите.

— Това е необоримо — каза Дрейк. — Тази част от показанията на Флийтуд трябва да е истина. Тя съответства на оставените следи.

Изследвайки чертежа, даден му от Хъмфрис, Мейсън внезапно започна да цъка.

— Какво има? — попита Дрейк.

— Проклет да съм, ако знам, Пол — каза адвокатът, — но в главата ми се заражда една идея. Има твърде голяма вероятност мисис Олрид все още да не ми казва истината.

— Искаш да кажеш и сега?

— Точно сега. Настоящите й показания са фалшиви.

— Но защо би могла да го прави?

— Защото Флийтуд е разказал толкова дяволски добра лъжа, че тя си мисли, че няма смисъл да се опитва да се бори срещу нея. Защото като я потвърждава има по-добър шанс да спечели симпатиите на съдебните заседатели, отколкото като каже истината, на която никой няма да повярва.

— А каква е истината? — попита Дела Стрийт.

— Нещо, което предполагам, ще открием следобед — каза Мейсън.

Съдът се събра отново в два часа. Съдията Колтън започна:

— Мистър Джеръм, вие бяхте на свидетелското място, когато съдът се оттегли. Моля ви да го заемете отново. Господа, защитникът е в съда, свидетелят Джеръм е на мястото си. Бихте ли продължил с кръстосания разпит, мистър Мейсън?

Мейсън се обърна към съдията:

— Ваша светлост, случаят получи твърде неочаквано развитие. При тези обстоятелства, чувствам, че трябва да ми се разреши да призова свидетеля Овърбрук за допълнителен разпит.

— Възразявам на това, ваша светлост — намеси се Данвърс, — адвокатът имаше пълната възможност да разпита Овърбрук и той несъмнено се възползва от нея. Зададе изчерпателни въпроси и…

— И аз мисля същото — кимна утвърдително съдията.

— Ваша светлост — каза отчаяно Мейсън, — вече мога да твърдя, че преследвам конкретна цел с разпита на този свидетел. Ако ми бъде разрешено да го призова отново, мисля че бих могъл да изясня някои моменти, което ще оправдае обвиняемата и ще опровергае показанията на Флийтуд.

— Мислите ли, че можете да го направите? — попита съдията Колтън.

— Да, ваша светлост.

— Това съществено променя положението — каза съдията.

— Разбира се, ваша светлост, аз вече съм приключил случая за обвинението — каза Данвърс. — За нас той е завършен, приключен.

— Но ако съдът даде да се разбере, че не смята представените факти достатъчни за задържането на обвиняемата, веднага ще скочите на крака, твърдейки, че разполагате с допълнителни доказателства и молейки за разрешение да бъде възобновено разглеждането — каза строго съдията.

Данвърс не отговори.

Мейсън се обърна към свидетеля.

— Мистър Овърбрук, вие се представихте в известен смисъл, като експерт по разчитане на следи.

— Е, ние, хората, живеещи на село, разбираме нещо от това.

— Много пъти ли сте го правил?

— Да.

— И сте доста добър при разчитането на следите?

— Да, сър!

— Тогава — каза Мейсън, — тъй като сте толкова добър експерт в тази работа, ще бъдете ли така любезен да кажете на съда откъде знаете, че следите, оставени от тази жена, са следите на жената скочила от колата и изтичала до пътя, а после върнала се обратно в колата?