Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Не.

— Имате ли лук в къщи?

— Лук!? — очите й бяха разширени от учудване. — Какво общо има лукът?

— Ето какво. Аз ще се мушна в килера. Не казвайте на Траг, че съм тук. Дори не споменавайте, че ме познавате. Сложете малко лук в умивалника и си поставете престилка. Когато той позвъни, отворете му вратата с нож в ръка и му обяснете, че тъкмо сте чистила лук. Това е то, ако искате да си спестите цял куп неприятности. Това е безвъзмезден съвет от случаен познат. Вие…

На вратата се позвъни поривисто. Мейсън наложи шапката си, грабна мисис Милфийлд през кръста и я набута в кухнята.

— Къде има престилка?

— Виси ей там.

Мейсън я нахлузи през главата й и я завърза отзад.

— Къде е лукът? Това е единственият начин да обясните отеклите си клепачи.

Тя отвори едно чекмедже и Мейсън прехвърли от него лук в умивалника.

Звънецът прозвуча повторно — продължителен, остър, настойчив звън. Мейсън изтегли друго чекмедже, намери кухненските ножове, грабна един, разряза една глава лук, взе дясната ръка на домакинята и я натри о лука.

— Чудесно! Сега вървете да отворите. Внимавайте какво ще говорите. Запомнете, че току-що сте се занимавала с лука и най-вече не споменавайте, че съм бил тук. Желая ви успех.

Като я потупа по рамото, адвокатът я поизбута лекичко към вратата, точно в момента, когато лейтенант Траг натискаше нетърпеливо звънеца за трети път. След това Мейсън прекоси безшумно кухнята, отвори вратата на килера и като видя стол насреща си, се настани на него. В същото време чу отварянето на външната врата, гласът на хората по време на общоприетите поздрави, затварянето на вратата и усилването звука на думите, докато потокът им стана по-бърз. Той не можеше да долови значението им, но ясно отделяше бученето на мъжкия глас от високите тонове на жената. Изведнъж Мейсън чу, как мисис Милфийлд издаде потиснат писък, след което последва тишина, нарушена по-късно от мърморенето на лейтенант Траг. После звуците от гласовете постепенно се снижиха и накрая почти замряха. Мейсън погледна часовника си неспокойно, открехна вратата на килера с около два сантиметра и се ослуша. Можеше да се долови движението на хора из стаята. Чу се отваряне и затваряне на врата, след това отново гласът на Траг. Питаше за някакви обувки. Мейсън затвори вратата тихо, седна на стола и зарея поглед из лавиците. Видя кутия със солени бисквити и не можа да устои на изкушението да ги опита. Повдигна капака, мушна ръката си и като извади няколко, започна да ги гризе. След малко забеляза буркан с масло, грабна от него с джобното си ножче и когато вратата на килера се отвори, тъкмо покриваше една от бисквитите със златист пласт. Докато не размаза добре маслото, той не повдигна поглед.

— Достатъчно, Мейсън — каза лейтенант Траг. — Можете да излизате вече.

— Благодаря! — отвърна безгрижно Мейсън. — Бях помолил за чаша мляко.

— В хладилника е — насочи го мисис Милфийлд. — Сега ще ви налея. — Гласът й бе сладникаво любезен.

Траг се бе втренчил в адвоката и внезапно прихна да се смее.

— Каква е идеята, Мейсън?

— Исках само да ви попреча да не изпаднете в заблуждение, Траг.

— Да предпазите от заблуждение мен?!

— Точно така.

— Не ви разбирам.

— На посещение съм тук по делови въпроси. Не знаех по каква работа я търсите вие, но съобразих, че ако ме сварите тук, ще я поставя в неудобно положение, а същевременно ще отклоня и вас по невярна диря. И така реших да не излизам наяве, докато не си отидете.

— Ето ви млякото, мистър Мейсън — покани го домакинята.

Адвокатът пое бутилката, наля си една чаша, а после я вдигна и се усмихна на Траг.

— Искрено ли нямате намерение да ме подхлъзнете? — запита Траг.

С уста, пълна с бисквити, Мейсън успя да произнесе.

— Съвсем искрено, не. Всъщност даже се стараех да ви предпазя от подхлъзване. Кой е жертвата този път, лейтенант?

— Какво ви кара да мислите, че има жертва?

— Нима това ваше посещение не е по служба?

— Да поприказваме по-напред за вашето посещение.

— Няма какво да укривам. Отбих се просто за обяд — ухили се Мейсън.

— Това не ни довежда до никъде, Мейсън — каза раздразнено Траг.

— Мен ме е отвело до чудно хубав обяд. Чудесна сметана, мисис Милфийлд. Позволете да ви поздравя с избора.

— Благодаря ви!

— Е добре, умни човече, съпругът на мисис Милфийлд е бил убит.

— Много лошо — смутолеви адвокатът през пълни уста.

— Не предполагам да знаете нещо по този въпрос?