Ърл Гарднър - Наклонената свещ

— За това парче земя Адълейд Кингман желае сто хиляди долара.

— Това е съвсем абсурдно, мистър Мейсън! Това е насилие!

— И това е — каза заключително Мейсън — причината, поради която, боя се, не мога да представлявам вашия баща.

Тя прехапи устни.

— Тази цена е извън всякаква норма, мистър Мейсън.

— Съжалявам — каза приветливо той. — Ето, трябва ви адвокат, крито да ви представлява. Сега е събота следобед и, страхувам се, ще ви струва твърде много усилия да откриете…

— Но ние искаме вас, мистър Мейсън!

— Страхувам се, че и от етична гледна точка то е неприемливо, тъй като представлявам противна на вас…

— Вижте какво, да оставим това настрана. Ако се заемете да защитавате татко, може да продължите да представлявате Кингман и, когато се срещнете с баща ми, да се спазарите с него относно вашия хонорар, както ви е угодно.

— То ще бъде много скъп пазарлък — предупреди Мейсън.

— Така и очаквам. Е?

— Имате ли право да говорите от името на баща си?

— Да. Във всеки извънредно спешен случай, като този, имам право.

— Не желая да има недоразумения по този въпрос.

— Не ще има.

— И какво искате да сторя сега?

— Искам да отидем заедно при баща ми. Чисто и просто наложително е да го открием.

— Какво върши той сега?

— Заел се е с нещо толкова жизнено значимо, че най-същественото за него в този момент е да има абсолютна секретност. Никому не е позволено да знае къде е и какво прави. Не съзирате ли положението, в което го поставя това обстоятелство?

— По отношение на убийството ли?

— Да. Фред Милфийлд е бил убит на неговата яхта. Обикновено всеки петък през нощта татко прекарва на яхтата, като я закотвя в устието на реката. Това е неговият начин да си почива, да се отдалечава от деловия хаос. Този петък изведе яхтата и я закотви както обикновено, но не остана там. Той работи върху нещо, което е от такова голямо значение, че не би признал пред никого какво е то.

— Знаете ли къде е сега?

— В общ смисъл, да. Надявам се, че ще успея да го намеря. Трябва да го открием преди полицията, разбирате ли, мистър Мейсън?

— Защо?

— За да го осведомим за случилото се.

— Полицаите ще му го кажат.

— Преди това те ще го поставят в капан посредством ня-коя декларация от негова страна.

— Как?

— Не виждате ли, мистър Мейсън? Татко държи толкова много за тайната на това, върху което работи, че сам ще влезе в клопката, когато започнат с въпросите си.

— Искате да кажете, че с готовност ще се закълне, че е бил на яхтата по времето, когато убийството е било извършено?

— Да.

— А ако успеем да пристигнем навреме?

— Ще можем да му обясним обстоятелствата.

— Е, и после?

— Тогава ще има възможност да помисли какво ще говори пред полицията.

— Да измисли някоя хубава лъжа?

— Не, разбира се. Ще им съобщи от истината толкова, колкото може да си позволи.

— Струва ми се, че трябва да зная малко повече. Каква е тази негова тайна?

— Във връзка с политическата обстановка е. Мисля, че целят някои от политическите големци в петролната индустрия. Татко трябваше да извърши доста от основната работа. Ще бъде истинско самоубийство да излезе всичко това наяве, преди плановете им да се изработят подробно.

— Виждам.

— И така, трябва да го намерим на всяка цена. Мейсън забарабани с пръсти.

— Та вие имате да вършите много повече от мен. Какво е по-точно моето положение?

— Искам да ви наемем!

— За какво?

— Да закриляте интересите на баща ми.

— Само неговите ли или и на друг някого?

— Е, може да се каже, да действувате като семеен адвокат. Така да се каже, адвокат с генерални пълномощия.

— А сега какво ще правим?

— Ще обикаляме.

— Къде?

— Толкова е поверително, че не ще си позволя да кажа даже и на вас предварително. Вземете шапката и пардесюто си и тръгваме веднага — и тя хвърли бърз поглед върху часовника си.

— Кога ще се върнем обратно?

— След като намерим татко.

Влязоха в частния кабинет на Мейсън. Той извади палтото си и шапката от дрешника и се обърна към посетителката.

— Готова ли сте?

Тя погледна отново нетърпеливо часовника си, понечи да каже нещо, а после, като промени намерението си, заяви.

— Готова, напълно.

Когато минаха край врата с надпис Детективска Агенция Дрейк, Мейсън я отвори и извика.

— Дела!

Секретарката изскочи от една стая — Мейсън й намигна и каза.

— Излизам. Ти иди намери нещо за ядене и не ме чакай.

— Кога ще се върнете, шефе?