Ърл Гарднър: Наклонената свещ

— Това младо момиче — прекъсна го Дела — е Карол Бърбанк.

— Не ме интересува коя е. Аз… О! Чакай, чакай! Бърбанк, а?

Секретарката кимна мълком.

— Някаква връзка с Бърбанк, с каракулските овце?

— Не зная, затова я и поканих да почака. Мисля, че тя е… Мейсън подсвирна.

— Добре. Да поговорим с Карол Бърбанк. Изглежда много възбудена, а?

— Повече от възбудена. Побеляла е като платно от отчаяние.

— Вън в чакалнята ли е? Секретарката кимна утвърдително.

— Чудесно! Иди до кантората на Пол Дрейк. Кажи му за убийството на Милфийлд и че то е известно на полицията. Все ще успее да открие нещо от полза за нас. Нека веднага се заеме с този въпрос и да остави всичко друго. Докато ти си там, аз ще приема тази Карол Бърбанк и ще разбера има ли нещо общо с Бърбанк, от когото се интересуваме.

Дела се спря с ръка върху дръжката на вратата.

— Как понесе новината мисис Милфийлд?

— Чух, че изпищя, но изглежда, то не бе неочаквано за нея. Беше плакала, когато ме прие.

Привлекателна ли е?

— Много.

— Умна?

— Хвърли ме на вълка в устата.

Дела Стрийт повдигна въпросително вежди.

— Бях принесен в жертва, за да спечели доверието на Траг.

— Как така?

— Траг се обади, че пристига. Съобразих, че е по-добре той да не ме намери у дома й. Беше плакала, знаеш, а и посещението на Траг означаваше, че някъде има труп. Скрих се в килера, а тя му каза къде съм.

— Но защо?

— Очевидно, за да спечели благоразположението му.

— На каква възраст е?

— Някъде около тридесетте.

— Изглежда, ще се окаже опасна.

— Вярвам, че е.

— Добре. Ще инструктирам Пол Дрейк за работата му върху убийството. Карол Бърбанк ви чака оттатък.

Секретарката изтича по коридора, като стъпките й ехтяха в тишината на съботния следобед, огласяващи огромното здание с празни в този момент кантори. Мейсън премина през библиотеката и влезе в чакалнята.

Карол Бърбанк седеше в скована поза. Коленете й, притиснати плътно едно до друго, лицето й — боядисана в бяло маска, устата й — яркочервена рязка върху фона на бледата кожа, която проваляше напълно ефекта от грима. Конвулсивният шок, изписан върху лицето й при щракването на бравата, говореше ясно за състоянието на нервите й. Големи, уплашени очи се впиха в Мейсън. Освен страх, в погледа й той прочете и решителността на млада жена, която се бореше с всички сили да запази контрол над себе си и да не се остави страхът да помрачи съзнанието й.

— Мистър Мейсън?

— Да.

— Вярвам, вие бяхте този, който вчера уреди плащането във връзка с лека автомобилна авария, защитавайки интересите на някой си Биклър?

— Точно така.

— Баща ми счита, че се справихте много изкусно с всичко.

— Благодаря!

— Той спомена, че ако ни сполетят неприятности, ще бъде чудесно да ви имаме на своя страна, отколкото да сте в противниковите редове.

— Баща ви свързан ли е с компанията за каракулски овце?

— Свързан е, непряко.

— Неговото име?

— Роджър Бърбанк.

— И, предполагам, вече е изправен пред някакви неприятности?

— Мистър Милфийлд, един от свързаните делово с баща ми хора, е бил убит на борда на бащината ми яхта.

— Наистина? Какво искате от мен да сторя?

— Татко се оказа в много особено, много странно положение. Искам да му помогнете.

— Той бил ли е на борда на яхтата, когато убийството е извършено?

— Небеса! Не! Там е бедата. Той се стреми по всякакъв начин да накара хората да мислят, че е бил на яхтата, а фактически съвсем не е бил там.

— А къде е сега?

— И аз не съм сигурна дали зная.

— Преди да кажете нещо, мис Бърбанк — заяви предупредително адвокатът, — смятам за по-уместно да ви кажа, че не мога да представлявам вашия баща.

— Но защо?

— Ние сме противни страни.

— В какъв смисъл?

— Адълейд Кингман е законен владетел на осемдесет акра, които…

— В действителност Франк Палермо притежава тази земя — прекъсна го младото момиче.

— Съжалявам, грешите.

— Но той я ползува.

— По силата на контракт за продажба.

— Но контрактът не е валиден повече. Той я е обработвал повече от пет години.

— По силата на същия този договор за продажба.

— Тя се поколеба за миг, а после запита.

— Колко искате за тази земя?

— Много.

— Като пасище, мистър Мейсън, тя е…

— …без особена стойност — прекъсна я адвокатът, — но като петролно поле е безценна.

— Кой е споменавал нещо за петрол?

— Аз.

— Боя се, че не мога да доловя връзката. — Погледът й беше станал твърд и опипващ.