Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Ваша светлост — отново се намеси раздразнено Хамилтън Бъргър, — длъжен съм да изкажа протест във връзка с това изявление. Доколкото зная, няма такъв закон, конто да предоставя на защитата право да драматизира събитията. Защитата е длъжна да се придържа само към истината.

Мейсън, без да отговори на нападките на прокурора, мълчаливо се приближи към прозореца, махна с носната си кърпа, след което каза:

— Нека съдът ми прости тази волност: аз дадох знак, след който трябва да въведат в залата моя свидетел.

— Ваша светлост — отново се обърна към съда Хамилтън Бъргър, — отново съм принуден да изразя протест срещу представянето в съда на каквито и да е било доказателства за това, какво е говорил Дъглас Хепнер на различни лица за намерените от него камъни и грозящата го опасност. Тези посмъртни изявления следва да се считат за слухове, затова те не трябва да окажат влияние върху хода на съдебното дирене.

Мейсън се обърна към съда:

— Ваша светлост, това са наистина предсмъртни думи и по тази причина фактът от наличие на наркотик в кръвта придобива особена важност. Дъглас Хепнер в разговор със свидетеля специално е подчертал, че се страхува за своя живот.

Хамилтън Бъргър едва не се задъха от злоба.

— Освен това — каза Мейсън — свидетелката се намираше в този дом, където биха могли да я убият още преди тя да е дала показания. Имам намерение да докажа, че Уебли Ричи и Етел Билан са партньори и членове на престъпна организация с огромна по мащабите си дейност и…

— Какво? Етел Билан!? — изкрещя Бъргър.

— Точно така — спокойно отговори Мейсън. — Как мислите? Защо един от стенните шкафове в нейния апартамент е с три фута и половина по-тесен от всички останали стенни шкафове в сградата?

— Отново едно и също! — повиши тон Хамилтън Бъргър. — Защитата прави открито изявление, което звучи като булеварден роман, и освен това се опитва да очерни свидетелите на обвинението. Ваша светлост, моля ви да заставите защитата да прекрати ненужния си разказ и да представи на съда доказателства, ако разполага, разбира се, с такива.

— Именно това ще направя — заяви спокойно Мейсън. — Всъщност моят свидетел е вече в залата. Мис Пейсън, моля ви да излезете напред и да произнесете клетва пред съда.

Седи Пейсън застана в свидетелската ложа, вдигна ръка и произнесе клетвата. След размяната на задължителните предварителни въпроси и отговори, Мейсън попита:

— Познавахте ли Дъглас Хепнер?

— Да, сър.

— В какви отношения бяхте с него?

— Бяхме партньори.

— В какво се състоеше вашата работа?

— Разобличавахме тези, които внасяха незаконно скъпоценни камъни.

— Малко преди смъртта му вие сте разговаряли с Дъглас Хепнер, така ли е?

— Да.

— Каза ли ви той, че го грози смъртна опасност?

— Моля за извинение — каза Хамилтън Бъргър. — Протестирам. Зададеният въпрос подсказва отговора на свидетеля. Това твърдение е основано само на слухове.

— Това е част от предсмъртното изявление — възрази Мейсън.

— Предполагам — каза съдията Морън, — че вие би следвало по-аргументирано да обосновете това изявление. На този етап от показанията съм склонен да поддържам протеста, но предоставям на защитата право да представи на съда по-солидни основания, за да се вземе окончателно решение по този въпрос.

Мейсън погледна към свидетелката, после се приближи към адвокатската маса и вдигна листа хартия, с който бяха покрити скъпоценните камъни.

— О, вие сте ги намерил! — извика Седи Пейсън. — Вие сте ги намерил! Това са същите скъпоценни камъни, за които ми каза по телефона Дъг.

След нейните думи залата като че ли се разлюля.

— Тишина, тишина! — намеси се мигновено съдебният пристав.

— Моля свидетелката да запази спокойствие — прогърмя гласът на съдията Морън.

Когато в залата най-накрая беше въдворен порядък, съдията Морън стана и обяви:

— Прекъсвам за десет минути заседанието. Моля представителите на защитата и на обвинението да дойдат при мен.

В кабинета на съдията Хамилтън Бъргър, треперейки от ярост, опря пръст в гърдите на Пери Мейсън.

— Всички тези емоции на вашия новоизпечен свидетел и то пред очите на съдебните заседатели са евтин трик и нищо друго! Това е преднамерен опит на защитата да повлияе на членовете на съда и е недопустимо от гледна точка на закона. Вие нарочно прикрихте скъпоценните камъни с хартия, за да можете ефектно да ги покажете на свидетелката и въобще тази ловко изиграна сцена напомня на карнавално шоу!