Ърл Гарднър - Очарователният призрак

— Да.

Тя замълча и дълбоко въздъхна.

— Не знам дали е виновна или не. Не мога нищо да кажа.

— Около вашите показания може да се поведе ожесточена битка — каза Мейсън. — Прокурорът ще заяви, че това са слухове и че това е твърде далеч от въпросното убийство. Но така или иначе, ако вие кажете истината, то аз ще вляза в сражение.

— Ще се наложи ли да се явя като свидетелка?

— Да.

Тя поклати отрицателно глава.

— Аз имам дете. Имам дъщеря. Страхувам се от нападките на вестникарите. Не мога да разкажа на съда за своето минало.

— Но вие не можете да допуснете да изпратят Елеонор в газовата камера за престъпление, което не е извършила — възрази Мейсън.

Тя отново поклати глава.

— Няма да ви помогна, мистър Мейсън.

— И все пак ще ми помогнете — каза той. — В дадения случай нямате изход. Затова ви връчих и призовката.

Като изслуша Мейсън, тя произнесе разгорещено:

— Разбира се, вие се безпокоите за вашата богата клиентка. Но помислете и за мен. Аз нямам нищо друго, освен това, което виждате в тези два куфара.

Лицето на Мейсън остана каменно.

— Извинете — каза той, — но едно е честната работа, а съвсем друго е шантажа. Ще ви се наложи да започнете живота си отначало.

— А с какви средства? — възкликна тя и гласът й затрепера. — С това, което се намира под халата ми? Това е единственото ценно нещо, като изключим автобусния билет за Ню Мексико, тридесет долара в наличност и…

— Мислех, че ще пътувате със самолет — отбеляза Мейсън.

Тя мрачно се усмихна.

— Дойде краят на моите полети. Ще пътувам с автобус.

— Е, добре — каза Мейсън. — Ще ви помоля да ме изслушате. Нищо не ви обещавам, но ако ми се отдаде да разплета този възел, много е възможно да намерим камъните, за които е говорил Дъглас Хепнер. Те ще бъдат и награда за вашата помощ. Но трябва да се явите в съда. Ще искам и още нещо — да се откажете завинаги от шантажа и да станете примерна майка, с която вашата дъщеря ще се гордее.

Известно време тя гледа втренчено Мейсън, а после попита:

— Това ли е всичко, което се иска от мен?

— Това е всичко, което искам от вас — отговори Мейсън.

Дела Стрийт отдавна чакаше Мейсън и вече започна да се притеснява, когато той влезе в съдебната зала. Тя му подаде велурена торбичка, в която бяха сложени скъпоценните камъни, намерени у Елеонор в кутиите за крем.

— Всичко наред ли е? — попита Мейсън.

— Наред е, шефе — също така кратко отговори Дела. — Седи ви очаква в колата. С нея е един от хората на Пол Дрейк. Когато ви потрябва, приближете се до прозореца и махнете с кърпа. Агентът на Пол ще види сигнала и веднага ще доведе Седи.

Съдията Морън зае председателското място и само след миг съдебният пристав призова за тишина в залата. Съдията стана и обяви:

— Изхождайки от създалата се ситуация, съдът дойде до извода, че причини за извършване на ексхумация на трупа няма. Но съдът внася частно определение за това, че в задълженията на съдебния лекар влиза не само установяването на причините за смъртта, но и съпътстващите я обстоятелства. В дадения случай няма никакви особени основания да се предполага, че следите от убождания върху ръката на пострадалия са направени с хиподермична игла. Това е само предположение на паталогоанатома. На това основание съдът взема решение да не се извършва ексхумация на трупа. В случай, че възникнат преки доказателства, подсказващи наличието на морфин в тялото на Хепнер, и на това, че пострадалият пряко своята воля се е оказал в ръцете на лице — или лица, които са го пленили, съдът ще преразгледа този въпрос. Сега даваме възможност на защитата да зададе допълнителни въпроси на свидетелката мис Сюзън Гренджър.

— Моля за вниманието на съда — Хамилтън Бъргър стана от своето място. — Обвинението възразява срещу повторното провеждане на кръстосан разпит на свидетелката. Ние имаме основание…

— Какви са основанията? — понита Морън.

— Въз основа на съдебни документи, които постановяват, че при разглеждане на углавни дела, защитата няма право по няколко пъти да подлага на кръстосан разпит едно и също лице. Ако свидетелят е напуснал свидетелското място, кръстосаният разпит се счита за приключен.

— Напразно се позовавате на разпоредбите — парира думите му веднага съдията Морън. — На съда те са много добре известни. А известно ли ви е, господин областен прокурор, че въз основа на тези същите разпоредби председателят на съда носи пълна отговорност за реда на предявяване на доказателствата, за провеждане на разпита на свидетелите, а също така за прилагането на властта си в интересите на правосъдието?