Ърл Гарднър - Очарователният призрак

Имаме намерение да докажем, че буквално в последния момент Дъглас Хепнер е разкрил тайника на бандата. Той е имал една помощничка в своята работа — жена, която е работела за него в същия този период от време. Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер все пак е открил неголяма партида от скъпоценни камъни и е съобщил на тази жена за своето откритие и за това, че го грози опасност.

Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер тайно е напуснал „Белинда апартмънтс“, използвайки товарния асансьор, и се е отправил към своето скривалище — квартирата, в която е живял под чуждо име. Хепнер е бил проследен, тъй като са смятали, че камъните са в него. Имаме намерение да докажем, че той е бил заловен в собственото си жилище, инжектирали са му голяма доза морфин и по този начин той се е оказал техен пленник. Шефовете на бандата са обискирали Хепнер и целия апартамент. Те са търсели скъпоценните камъни. Ние ще докажем, че през целия ден той е бил техен пленник и че малко преди смъртта му му е била инжектирана втора доза морфин. Ще докажем, че когато шефовете на бандата не са успели да открият скъпоценните камъни, Дъглас Хепнер е бил убит, като всичко е било подготвено така, че подозрението в убийство да падне върху моята клиентка — каза Мейсън.

Хамилтън Бъргър се усмихна презрително и зашепна нещо на един от своите помощници. След това се отпусна назад в креслото си и беззвучно се изсмя.

— И накрая — каза Пери Мейсън — ние искаме да представим доказателство за това, че Дъглас Хепнер е намерил скъпоценните камъни, които в настоящия момент се намират в разпореждане на защитата, и че на защитата са известни имената на членовете на бандата.

Мейсън извади парче велурен плат, разстла го на масата, взе торбичката, подадена му от Дела Стрийт, и изсипа от нея купчина преливащи се във всички цветове на дъгата скъпоценни камъни.

Прокурорът скочи на крака. Съдебните заседатели протягаха глави, за да разгледат по-добре бляскавите скъпоценности.

— Ние имаме намерение — продължи Мейсън след неголяма пауза — да представим тези камъни като веществено доказателство и да докажем, че Дъглас Хепнер е допуснал една елементарна грешка. Той е знаел, че Уебли Ричи е член на бандата и съвсем естествено е предположил, че Сюзън Гренджър, която често е пътувала до Европа, също е член на бандата. Хитро измислената система за конспирация не му е позволила на първо време да се ориентира в ситуацията. Когато е разбрал грешката си, той веднага е намерил камъните. Но това, съвсем естествено, е изплашило членовете на бандата, и те са му подготвили веднага капан. Хепнер е разбрал, че смъртта виси над главата му, ако се опита да се измъкне със скъпоценните камъни от апартамента. Затова той затворил вратата на апартамента, позвънил по телефона на своята помощничка, съобщил й е за намерените скъпоценности и ги е скрил на място, в чиято надеждност не е бил сигурен. След това е излязъл в коридора напълно уверен, че веднага ще бъде хванат и обискиран и затова е бил готов да се бие за живота си.

За негово най-голямо учудване в коридора нямало никого. Той се хвърлил към товарния асансьор. Сторило му се, че е изминала цяла вечност докато шумния асансьор се изравни с етажа и спре. Като че ли пътят бил свободен. Той излязъл през задната врата и се добрал до своята тайна квартира. Не мисля, че на Дъглас Хепнер не му е хрумвало, че го следят неотстъпно и че веднъж влязъл в апартамента не трябва да отговаря на позвънявания на вратата. Ясно е едно. Той е очаквал някого и затова е отворил вратата и едва след това е разбрал, че е загубил играта. Нечии ръце са го хванали здраво, без да му позволят дори да мръдне, и иглата се е забила в ръката му.

— О, Ваша светлост — прекъсна разказа на Мейсън Хамилтън Бъргър, — всичко, което се каза тук е абсолютна измислица. Защитата има право само да набележи в най-общи линии доказателствата, които ще представи пред съда. Но мистър Мейсън ни нарисува картина, която ни прилича по-скоро на киносценарий. Той не може да докаже своите думи. Мистър Мейсън говори за мислите и чувствата на мъртъв човек. Той ни разказва слухове.

— Мисля, че протестът е добре обоснован — прекъсна прокурора съдията Морън. — Адвокат Мейсън несъмнено обладава отлични ораторски качества. Но ни излага история, която не е подкрепена с доказателства.

— Но, Ваша светлост, аз имам намерение да ви представя и доказателствата — запротестира Пери Мейсън. Тук долу чака свидетел, които може да докаже правотата на моите думи.