Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Чукчето на Съдията Кийтли удари остро:

— Моля ви да се въздържате от обиди, господин Бъргър.

— Няма значение. Оставете го, Ваше благородие — каза Мейсън. — Той в действителност няма това предвид. Опитва се да даде време на свидетелката си да мисли. Тя вече беше приготвила отговорите си, но сега, след като научи, че майка й е при мен, ще трябва да промени разказа си.

— Тя трябва да се види с майка си — извика Бъргър.

— Ще има възможност да види майка си, след като отговори на няколко въпроса — каза раздразнено съдията Кийтли. — В края на краищата пред нас стои здрава, силна жена на двадесет години. Във всички случаи би могла да отговори на един прост въпрос без да е необходимо да изпива глътка по глътка чаша вода и след това областния прокурор да я потупва загрижено по рамото. И може да отговаря на въпросите, без да чака да бъде доведена майка й, за да й държи ръката. Искам да знам кога е напуснала онзи ресторант, кога за последен път е видяла майка си и имам намерение да го узная!

Последва неловко мълчание.

— От колко време? — попита съдията Кийтли с глас, напълно лишен от състрадание.

— От около година — каза Вероника Дейл. Мейсън се изправи:

— И така — каза той, — искахте да ни накарате да мислим, че става въпрос за една седмица?

— Бях… бях объркана.

— Сега объркана ли сте?

— Да.

— Разбирате ли въпросите ми?

— Сега ги разбирам. Да.

— Напуснала сте дома си преди година?

— Да.

— Оттогава не сте виждала майка си?

— Да.

— Кога станахте на двадесет?

— Аз… преди около три месеца.

— Къде сте били през последната година? На път за насам ли бяхте?

— Не.

— Къде бяхте?

— На различни места.

— О, Ваше Благородие — каза Хамилтън Бъргър, — местонахождението на тази млада жена през последната година, какво е правила и къде е била, не биха могли да се вместват в рамките на правомерния кръстосан разпит. Разпитването й беше ограничено в рамките на един час, през който тя се е срещнала с обвиняемия на едно място на пътя, близо до което обвиняемият току-що е бил приключил с убийството на съдружника си. Естествено, обвиняемият не би искал това да се изтъква и нямам възражения към разпит, който влиза в разумни рамки — ден, два, седмица. Но да се връщаме назад цяла година и да се опитваме да опетним репутацията на тази млада жена е просто прекалено.

— При нормални обстоятелства бих се съгласил с вас — каза съдията Кийтли, — но поведението на тази свидетелка говори, че тя се опитва да скрие нещо.

— Какво от това? Може да е напуснала дома си по различни причини. Тя не би искала да споделя своите тайни в тази претъпкана съдебна зала и не мисля, че съдът трябва да я принуждава. Защитата няма право да дискредитира свидетелката посредством второстепенни доказателства, дали ще ги въведе чрез други хора или пък ще ги изважда насила от устата на самата свидетелка.

— Той не желае да научи тайните на сърцето й — каза съдията Кийтли. — Той просто иска да знае защо й отнело цяла година да стигне дотук от Индиана. Съдът също иска да знае това. Обаче ако областният обвинител държи на своето възражение, се страхувам, че разпитването на свидетелката за подробности относно това къде е била и какво е правила през последните дванадесет месеца, може да се окаже малко отдалечено по отношение на времевия елемент.

— Държим на възражението си с цел предпазване тайните на това младо момиче — каза Бъргър.

— Много добре — отсъди съдията Кийтли. — Съдът ще приеме, макар и с неохота, възражението относно случилото се преди година. Имате право да покажете случилото се през приемлив период от време, господин Мейсън и съдът ще ви позволи най-подробен разпит за случилото се през периода, покрит от показанията на тази свидетелка и през приемлив период от време непосредствено преди този период.

— Много добре, Ваше благородие — каза Мейсън.

— Госпожице Дейл, в западна посока ли сте пътувала, преди да слезете да чакате до този водосток?

— Да.

— И какво се случи? Защо сте слязла на това определено място?

— Слязох от колата, в която пътувах по своя воля — каза тя. — Отвратих се от интимните опипвания на човека, който шофираше колата и който се опитваше да ме използва.

— И какво направихте?

Тя вече отговаряше с готовност и със спокоен глас:

— Защитих се по единствения начин, по който може да се спаси едно момиче при подобни обстоятелства. Наведох се напред, изключих стартера и издърпах ключовете. Отворих вратата на колата — естествено, при изключен двигател колата спря. Изскочих навън и хвърлих ключовете на мъжа.