Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

— Изрязали са стъклото, поставили са го между две парчета прозрачна пластмаса. Пазят го като доказателство.

— Още не са ли открили фаталния куршум?

— Доколкото знам, не. Хирургът, който извършва аутопсията, вероятно работи върху трупа в момента. Куршумът е някъде в главата на оня тип. Само входна рана, няма изходна рана.

— Нещо друго ново?

— Имах разговор със сержант Холкомб.

— Той какво иска?

— Разгорещен е заради онази информация, която дадох на банките. Казва, че Ерик Хансел е изнудвач и мисли, че цялата работа е била клопка, за да се отървеш от изнудвач, който притеснява твой клиент и че този твой клиент е Джон. Р. Адисън.

— Ти какво му каза?

— Аз си държах на своето и му казах, че съм имал информация, която съм предал на банките от добро желание, че ако е имало нещо между Адисън и Хансел, аз не съм бил уведомен.

— Ще се сблъскам с много въпроси — каза Мейсън. Дрейк отвърна раздразнено:

— Е, поне не ми казвай повече от това, което знам сега. Имам достатъчно въпроси, на които да отговарям.

— Ще имаш и още. Госпожа Лора Мейл Дейл е майката на Вероника Дейл. А Вероника Дейл в момента работи в универсалния магазин на Адисън на Бродуей. Искам да получа информация за госпожа Дейл. Всичко, което научиш за дъщеря й, ще бъде от полза.

— Добре — каза Дрейк изморено, — след петнадесет минути ще ми докладват няколко души. Ще ги накарам да започнат работа.

— Не искам непохватни истории — му каза Мейсън. — Не желая груби похвати. Искам да се пипа фино и да се подходи умно. Не искам тези хора да разберат, че някой се интересува от тях.

— Не се тревожи — каза Дрейк, — не знам колко са дълбоки водите, но знам, че ледът е доста тънък. Момчетата, които ще използвам за случая, са най-добрите в бизнеса.

— Точно така — му каза Мейсън. — Сега слушай внимателно какво ще ти кажа, Пол, защото искам да запомниш точно, каквото ще ти кажа.

— Защо?

— За да знаеш какво не съм казал.

— Давай.

— Ще държиш това зад зъбите си — каза Мейсън. — Адисън е качил Вероника Дейл. Тя се е движела на стоп. Довел я е в града. Направила му е впечатление на невинно, младо същество от рода на тези, които вече не съществуват. Тя се е държала като съвършена ангелска невинност, която беше на мода в новелите на осемдесетте години.

Дрейк каза:

— По кое време?

— По някое време вечерта.

— Къде?

— О, някъде на изток извън града — каза Мейсън, като махна с ръка.

— Продължавай.

— Адисън е изиграл ролята на баща, много загрижен и разтревожен баща, който е бил шокиран от рисковете, които поемало това младо същество. Постави се на мястото на Адисън. Натрупал е значително богатство. Знае точно къде поставя крака си, преди да направи крачка. Качил е в колата си едно младо, очевидно невинно момиче, което между другото е споменало, че пътува на стоп към странен град, където не познава никого, няма къде да отседне, няма никакви пари и пристига доста след вечеря.

— Големият въпрос — каза Дрейк, — ако говоря като детектив, е как е стигнала толкова далеч и е запазила невинността си непокътната.

— Казах ти, че е представила невъзможна картинка — каза Мейсън. — Адисън е използвал влиянието си в хотел „Рокауей“, за да й наеме стая. Изпратил я е до хотела, след което се е опитал да излезе от живота й.

— Но не го е направил?

— Момичето е било арестувано за скитничество на улицата.

— На улицата?

— Точно така.

— За Бога, Пери, полицията не арестува момичета на улицата, освен ако не правят едно нещо, при това открито.

— Знам — каза Мейсън, — но съществува вероятността момичето да е искало да го арестуват.

— Искаш да кажеш, че не е…?

— Вероятно си е дала вид на такава — прекъсна го Мейсън.

— Но защо?

Мейсън каза:

— Аз й се отзовах на помощ. Платих гаранция. Направих така, че случаят да отпадне.

— Кога?

— На следващата сутрин.

— И след това?

— След това майка й, Лора Мейл Дейл, ми се обади и ми остави фалшив адрес.

— Какво искаше?

— Да ми плати сметката.

— Направи ли го?

— Да.

— Колко?

Мейсън се усмихна:

— Сто и петдесет долара.

— Добра сделка?

— Продажба преди инвентаризацията — каза Мейсън.

— И предполагам, че Адисън плати още петстотин долара.

— Казах ти — каза Мейсън, — да слушаш много внимателно какво говоря, за да знаеш какво не съм казал.

— О, о — отбеляза Дрейк.

— Майката — каза Мейсън — е от среднозападно градче, вероятно на петдесет мили от Индианаполис. Там има ресторант. Много е разтревожена за авантюрата на дъщеря си в големия, зъл свят. Дъщерята няма представа, че майка й е тук. Майката не иска тя да знае. Иска да я държи под око, да види дали ще намери работа или ще започне да лудува.