Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Лицето й имаше замечтано изражение. Очите й вдигнати някъде над главата на Мейсън съзерцаваха тавана в определено приятно очакване, като че ли тя предвкусваше преживяванията, които беше описала. За момент тя сякаш беше говорила на себе си, напълно забравила за присъствието на адвоката.

— Но — продължи тя, — няма да се омъжа за него, освен ако не притежава определено качество, което — е, трудно е да се опише, но разбрах, че големия порок на всички мъже е, че когато знаят, че могат да притежават жена, я приемат за даденост. Мъжът, който умее да ухажва жената дори и след като веднъж я е обладал, е много, много рядък индивид. Той е безценен.

— Вероятно никога няма да го намерите — каза Мейсън.

— Тогава ще се забавлявам, търсейки напразно, вместо да се омъжвам не за този, за когото трябва.

— Младостта и красотата са преходни.

— Още по-добра причина да им се наслаждаваш изцяло, докато ги имаш. Те не са по-малко преходни, когато са съчетани в светите връзки на брака. Как стигна разговора до тази тема?

— Аз просто задавах въпроси.

— Лични и прями въпроси.

— Темата е лична и пряма.

— Добре, хайде да поговорим за убийството.

— Не беше ли самоубийство? — попита Мейсън.

— Очевидно не. Било е убийство. Полицията е пресъздала престъплението. Нямало е електричество в провинциалния дом. Едгар е използвал маслени лампи на долния етаж. Имал е газова лампа, която е използвал като е ходил на горния етаж.

— Току-що е бил напълнил лампата. Отишъл е горе до спалнята, където си е бил оставил куфара. Щорите са били спуснати на долния етаж, но е нямало щори на прозореца на спалнята. Той влязъл в стаята с лампата. Някой, който го е чакал долу с кола, се е прицелил внимателно с 38 калибров револвер и го е застрелял. Като възпроизведе посоката на изстрела според дупката в прозореца и височината, на която трябва да е била главата на Едгар над пода, полицията получава точното положение на убиеца непосредствено по следите от автомобил, които са останали в калта. Още повече, че не е валяло от понеделник вечер.

— Сама ли е изгаснала газовата лампа? — попита Мейсън.

Тя се намръщи.

— Не, трябва да е била изгасена. Беше почти пълна. Но това е единствения начин, по който може да се е случило, имам пред вид убийството. Убиецът не би могъл да види нещо в стаята нито през деня, нито през нощта, освен ако Едгар не е стоял там със светната лампа.

— Вие нямахте представа, че съпругът ви притежава този имот?

— Никаква. Когато разбрах, изобщо не можах да повярвам. Това просто доказва, че дори и такъв заклет мухльо като Едгар Ферел има прикрит мъжки инстинкт.

— Мислите ли, че е било любовно гнездо?

Тя го погледна и се засмя.

— Някакви доказателства? — попита Мейсън.

— Полицията търси доказателства. Навсякъде са открили отпечатъци, очевидно женски.

— Имате ли представа коя е била жената?

Тя поклати глава:

— В неведение съм. Имам чувството, че е някоя служителка от магазина. Казах на полицията, че ако вземат отпечатъци от всички служителки, ще открият човека, когото търсят.

— Какво ви кара да мислите така?

— Познавам Едгар. Едгар не би могъл да се заиграва наляво и надясно. Липсвала му е инициатива и смелост. Би изглеждал непохватен като стар вкостенял кон, който се опитва да подскача на пасбището през пролетта. Трябва да е било някое маце от магазина, което е видяло възможността да се промъкне зад бойното поле, когато никой не го наблюдава.

Мейсън се загледа във върха на цигарата си:

— Искате да кажете, че тя се е влюбила в съпруга ви?

Смехът на Лорейн Ферел беше плътен и гърлен:

— Господин Мейсън, моля ви!

— Тогава какво е искала?

— Какво си мислите, че е искала? Същото, което и аз исках. Пари.

Мейсън каза:

— В такъв случай тя не би продължила да работи в магазина.

— Прав сте, господин Мейсън, напълно сте прав.

Усмивката й беше блажена.

— Тогава — продължи тя, — можем да улесним издирването и да ускорим цялата работа. Мисля, че полицията трябва просто да търси красива, привлекателна, млада жена, която да е работила тук и да е напуснала работа.

— Вярвам, че обичайната процедура е осигуряването на апартамент за младата жена, нали така? — попита Мейсън.

Тя каза престорено свенливо:

— Не бих могла да кажа.

— Не би могло да се очаква от млада жена, без значение колко амбициозна и добре заплатена е тя, да отиде да живее в някаква стара фермерска къща, където няма никакви удобства, няма електричество.