Ърл Гарднър - Случаят с непорочната скитница

Мейсън каза:

— Мислех си дали няма да дойдете там с нас.

— Защо да идвам? Аз си имам работа. Нека тя сама да обясни на съдията.

Мейсън каза учтиво:

— Ако тя наистина е благоприлична млада дама, която е имала стая в хотел и си е гледала работата и вие сте я арестувал под предлог, че скита, може би ще бъде по-добре ако работата не стигне до съд. В края на краищата тя е привлекателно момиче и има приятели.

— Приятели?

— Да.

— Друг път!

Мейсън каза:

— Аз съм тук.

Бенд изведнъж го погледна с недоумение и респект.

— Така е, по дяволите! — каза той с внезапно недоверие в гласа си. — Как така високоплатен адвокат като теб се забърква в случай като този?

Мейсън сви рамене.

Бенд тихичко подсвирна и след малко каза:

— Кога искате да дойде?

— Тя излиза под гаранция — каза Мейсън. — Трябва да дойде всеки момент. Помислих, че ако проверим заедно доказателствата ще можете да потвърдите това, което може да открием.

— Ще проверя, разбира се — каза Бенд навъсено. — С другите задържани приключихме. Всички се признаха за виновни. Ще хвърля поглед на това, господин Пери Мейсън. И колкото повече си мисля, толкова по-смешно ми изглежда всичко това.

— Хайде — каза Мейсън, — да тръгваме.

Те взеха Вероника Дейл от стаята за освобождаване от затвора. Тя тъкмо подписваше разписка за плика с вещите си, когато влязоха Мейсън и полицая. Тя вдигна поглед, усмихна се на Мейсън, видя цивилния полицай, погледна го за момент безизразно и каза:

— Здравейте.

— Здравейте — каза Бенд и прибави безизразно, — как се чувствате тази сутрин?

— Чудесно.

Бенд рече:

— Господин Мейсън ми каза, че сте имала стая в хотел „Рокауей“.

— Имам стая там.

— Защо не ми казахте това?

— Не беше ваша работа. Не ми хареса поведението ви.

— Щяхте да си спестите доста неприятности.

— Не ме е грижа, не ми харесва вашето поведение.

— Е, създадохте си доста неудобства, за да покажете, че не ви харесва моя подход.

Тя каза:

— Беше въпрос на принцип. Опитвам се да харесвам хората. Не можах да ви харесам, защото вие не уважавате жените.

Преди Бенд да може да се съвземе от това, Мейсън се включи:

— Хайде, Вероника. Сега ще се повозим с господин Бенд. Хайде да не го обиждаме и да не се опитваме да се скараме с него. В края на краищата той просто си върши работата.

— Не ми харесва неговата работа.

— И на мен не ми харесва — каза Бенд горчиво и след това прибави, — „уважение към жените“! Ако можехте да видите това, което аз виждам, сестро… По дяволите!

— Хайде — каза Мейсън. — Колата ми е отвън. Ще ви заведем до хотела.

— Защо?

— Искам господин Бенд да види, че сте регистрирана там и да види, че вашата стая действително е била наета.

— Добре — каза тя.

Те излязоха от затвора.

— Имаш ли кола тук? — Бенд попита Мейсън.

— Не. Дойдох с такси.

— Добре. Ще отидем с полицейска кола. Как се чувстваш, сестро?

— Добре.

— Наспа ли се?

— Разбира се.

— Всичко наред ли е?

— Да.

— Не се засягай лично.

— Просто не ми харесвате, това е всичко. Не храня лични чувства.

Бенд я погледна любопитно.

— Не мога да те разбера. На колко си години?

— Само на осемнадесет.

— Личи ти!

Тя нищо не отвърна. Мейсън каза:

— Хайде, Бенд, да тръгваме.

Хари Бенд закара колата до хотел „Рокауей“, заби я гневно в бордюра, излезе от вратата и се напъха във въртящата се врата на хотела. Мейсън, който почти не обръщаше внимание на клиентката си беше непосредствено зад полицая. Вероника Дейл вървеше отзад, Бенд се запъти към рецепцията.

— Регистрирали ли сте тук Вероника Дейл?

Администраторът го погледна боязливо.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Регистрирана ли е тук Вероника Дейл?

Администраторът погледна регистъра и отговори:

— Да.

— Кой номер?

— 309.

Бенд изви палец зад рамото си към Вероника Дейл.

— Това ли е тя?

— Не знам — каза администратора. — Дойдох на смяна в седем часа тази сутрин. Стаята беше наета след шест часа снощи. Аз свършвам работа преди това.

— Т.е. не знаете дали това е дамата или не?

— Не.

Бенд измъкна една от адресните карти от кожената папка, обърна я с гърба нагоре, издърпа химикалка от папката и го подаде на младата жена:

— Напиши си името — каза той.

Тя написа „Вероника Дейл“ с твърд, женствен почерк.

Бенд върна химикалката на мястото му и каза на администратора:

— Добре, дай да видим регистрацията й.

Администраторът извади оригиналната регистрационна карта. Тримата мъже се наведоха над подписите и започнаха да ги сравняват.