Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Настоявам все пак да обясните защо си сменихте роклята? — изгледа я изпитателно капитанът.

— Ще се оплача от нахалното ви поведение — хладно заяви тя.

Капитанът се поколеба за миг, но след това обяви:

— Ще се наложи да проверим в шкафа ви, госпожо Нюбъри… с ваше позволение, естествено.

— Да, но аз категорично отказвам да ви разреша! — извика тя.

— Съжалявам — каза капитанът. — Защото при всички случаи ще го направя.

Мейсън пристъпи към вратата на шкафа, като гледаше учудено капитана.

— Почакайте за минутка, капитане. Смятам, че имаме право да знаем какво по-точно търсите. Все пак законът гарантира неприкосновеността на имуществото от безпричинни претърсвания.

— Не искам да слушам какво повелява законът, господин Мейсън — сряза го капитанът. — Това е моят параход. Тук аз съм законът. И аз отговарям за всичко, което се случва. Затова ще претърся шкафа. Махнете се от пътя ми.

Двамата се гледаха известно време мълчаливо, лицето на капитана изразяваше твърда решимост, а лицето на Мейсън бе лишено от всякакви емоции. След това адвокатът направи стъпка встрани и го предупреди:

— Вие ще носите отговорността за това, капитане.

— Да, поемам тази отговорност.

Госпожа Нюбъри се хвърли към шкафа.

— Не можете да го направите. Това е просто възмутително! Господин Мейсън, защо не се опитате да го спрете?

Адвокатът, натрупал доста голям опит в оценяването на човешките характери в съдебната зала, направо си призна:

— Не мога да го спра, госпожо Нюбъри. Той ще претърси този шкаф.

Тя прегради с тялото си пътя към шкафа и разпери ръце встрани.

— Добре, тогава аз сама ще го спра!

Адвокатът я изгледа право в очите, докато тя накрая сведе поглед.

— Ако в този шкаф има нещо важно, едва ли си помагате с това поведение — предупреди я той.

— Нямам представа какво търси и това изобщо не ме интересува — изкрещя жената. — Това е принципен въпрос. Капитанът трябва да е сега навън, на палубата и да се опитва да спаси човек, паднал зад борда. Вместо това той иска да се рови в нещата ми!

— Ще претърся шкафа — повтори решително капитанът и пристъпи напред. — Бихте ли се отдръпнали от вратата, мадам?

— Капитане, бихте ли ни обяснили какво точно очаквате да намерите в шкафа? — намеси се Мейсън.

— Става дума за нещо, за което не бих искал да говоря, преди да съм се уверил, че е тук — отвърна той.

— Нека да приключваме с това — обърна се Пери към госпожа Нюбъри.

Тя се отдръпна бавно и без желание от вратата и пристъпи по-близо до Мейсън, като се подпря на ръката му. Адвокатът наблюдаваше внимателно капитана и в същото време усети, че ръката й трепери.

— При всички случаи щеше да го направи — прошепна й той. — Така е по-добре. Но какво ви става?

— Нищо — успя да се овладее тя. — Просто не обичам да ми ровят из нещата, това е всичко.

Капитанът отвори вратата на шкафа и рови вътре известно време, после коленичи и огледа пода. След миг се изправи, облегна се на шкафа и повдигна мокра дантелена рокля в едната си ръка и черни сатенени обувки в другата.

Това ли е роклята, с която бяхте облечена на вечерята, госпожо Нюбъри? — попита той. — А това бяха обувките ви, нали?

— Да — отвърна тя след известно колебание.

— И след като твърдите, че не сте излизали на палубата, защо тези неща са мокри?

— Ще ме извините, капитане, но вече е време аз да поема нещата — пристъпи напред Мейсън. — Какво значение има дали е излязла на палубата, или се е върнала в каютата си? Не виждам основание да й се иска обяснение за действията й.

— Съжалявам, господин Мейсън — отвърна капитанът, без да сваля очи от лицето на госпожа Нюбъри. — Но има някои неща, които не знаете.

— Нали няма да ви се стори твърде нахално, ако ви помоля да ми ги съобщите? — отвърна адвокатът.

— Нямам намерение да го правя — рязко изрече той и отново се обърна към госпожа Нюбъри. — Бихте ли ми обяснили, госпожо, защо роклята ви е мокра?

— Дайте да се разберем, капитане, вие отговаряте за своята си област, а аз — за моята — намеси се отново Мейсън. — Като капитан поехте отговорността да претърсите този шкаф. А сега в качеството си на адвокат на госпожа Нюбъри ще поема отговорността да ви кажа, че отидохте твърде далеч. Ако искате госпожа Нюбъри да ви сътрудничи, трябва веднага да й съобщите какво точно търсите и защо го търсите.

— Зададох един въпрос — отвърна капитанът, като продължи да наблюдава госпожа Нюбъри. — И настоявам за отговор.