Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

Не последва никакъв отговор.

— Можете ли да ми кажете от колко време е под матрака?

Отново никакъв отговор. Капитанът повдигна матрака.

— Веднага се вижда, че тук не е мокро, по матрака има само едно-две петънца, там, където се е опирал в пояса.

Госпожа Нюбъри продължаваше упорито да мълчи. Капитанът пусна обратно матрака.

— Съжалявам, че се наложи да направим тази проверка, госпожо Нюбъри. Ще прибера парите. Домакинът ще ви издаде разписка, а аз ще ги заключа в сейфа на парахода.

Домакинът измъкна бележник от джоба си, написа разписка, подписа я и я подаде на госпожа Нюбъри. Тя я грабна от ръцете му, скъса я на множество парченца, които веднага пръсна по пода и дори настъпи някои от тях.

— Ах, вие… — обърна се към капитана тя, но Мейсън с бързо движение запуши устата й с дланта си.

— Млъкнете — разпореди й той.

За миг всички като че замръзнаха на местата си, тялото на жената остана леко изкривено напред. След това госпожа Нюбъри сграбчи китката на Мейсън и издърпа дланта му от устата си.

— Мълчете — повтори предупреждението си адвокатът.

Тя с мъка успя да се овладее.

— Да вървим, господин Бюканън — каза капитанът и пръв напусна каютата. Спря се за миг на вратата, извърна се и каза на госпожа Нюбъри: — Ще направя всичко възможно да открия съпруга ви.

После пристъпи бързо в коридора и затвори вратата след себе си. Бел прегърна майка си.

— Мамо, какво означава това? — започна да я разпитва с умолителен глас. — Какво става, обясни ми.

Майка й поклати глава. Устните й потрепериха. Мейсън я отведе към леглото. След като седна, тя неочаквано се извърна, зарови лице във възглавницата и започна да плаче.

— Мамо, мамо — продължи да я моли момичето. — Защо не ми кажеш?

Мейсън направи знак на Дела Стрийт и двамата се измъкнаха от каютата.

В момента, в който излязоха в коридора, параходът се наклони първо на едната, после на другата страна и Дела едва успя да запази равновесие.

— Защо ли не искаше да й помогна? — чудеше се Пери.

Тя се поколеба за миг, след това вдигна очи и го погледна.

— Шефе, не бих искала да се забъркваш с тази жена! — каза му с твърд глас. — Съвсем правилно бе да се помогне на Бел. Но нямам желание да гледам как се забъркваш с майката!

Мейсън се засмя.

— Боже господи, Дела! Не се поддавай на влиянието на капитанското отношение. Честно казано, не ми е съвсем ясно какво целеше той, но ако смята, че тя е замъкнала съпруга си на палубата и след това го е хвърлила през борда, явно има богато въображение.

— Добре де, шефе, да отидем в твоята каюта, така че почерпката да е от теб — засмя се Дела.

— Съгласен — отсече адвокатът. — Но и ти ще престанеш с тези глупави подозрения към госпожа Нюбъри.

— Е, смятам, че става за наша клиентка — каза Дела. — Но… ако не ни беше клиентка… Добре де, няма значение.

В понеделник сутринта параходът бавно се приближаваше към пристанището, докато в същото време представителите на полицейското управление водеха тайнствени разговори с хората от охраната.

Смутени от трагедията, пасажерите стояха скупчени на групички на палубата и си разказваха версии на случилото се, като всеки път историите се разкрасяваха с нови и нови подробности. Рой Хангърфорд потърси Пери Мейсън.

— Вижте какво, господин Мейсън — започна той. — Не разбирам какво точно е станало. Но все пак бих искал да ви обясня какво мисля аз самият.

— Добре, кажете какво е вашето мнение — подкани го адвокатът.

— Госпожа Нюбъри ми направи впечатление на изискана жена — започна младежът. — Според мен тя не е способна да убие съпруга си. А Бел е момиче, каквото се среща веднъж на милион.

Мейсън кимна утвърдително.

— Не смятате ли, че бихте могли да накарате капитана да се откаже от тези глупави подозрения? — продължи Хангърфорд. — И…

— Не — прекъсна го адвокатът. — Не и при това развитие на нещата. Разбрах, че се е намерил свидетел, който твърди, че е забелязал господин и госпожа Нюбъри да се разхождат заедно по палубата малко преди девет часа. Естествено, офицерите от охраната старателно крият всички подробности от мен. В никакъв случай не биха ми позволили да разбера кой точно е свидетелят или…

— Аз бих могъл да ви кажа кой е свидетелят, ако това ще ви помогне по някакъв начин — нетърпеливо каза Хангърфорд.

— Да, ще помогне, естествено — увери го Мейсън. — Знам, че е жена, но името й се пази в тайна.

— Става дума за Ейлийн Фел — каза Рой.