Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Точно така — потвърди госпожа Нюбъри, като извади от чантата си табакера от слонова кост. — Карл вероятно е някъде сред тълпите по стълбите. Нали знаеш, че не е от хората, които обичат да се блъскат. Не, благодаря ви, господин Мейсън, аз си имам кибрит, не си правете труда.

Тя запали една клечка с рязко движение и я приближи до цигарата си. Ръката й леко потрепна.

Бел Нюбъри продължаваше да стои до вратата.

— Бих предпочела татко да си е тук… Господи, а къде ли е Рой?

— В каютата си най-вероятно — каза Пери.

— Сега се връщам — извика тя и се затича напред по коридора.

Госпожа Нюбъри се приближи към Мейсън и Дела Стрийт, които гледаха навън през малкия кръгъл люк на каютата. Лъчите на силни прожектори непрекъснато сновяха по водната повърхност. Обливаха в светлина яростните вълни. Госпожа Нюбъри постави ръка на рамото на адвоката.

— Направо не понасям мисълта, че някакво бедно човешко същество се намира там, сред страшния океан. Аз… — в миг гласът й затрепери и от устата й се отрони само стон, след което тя бързо отстъпи.

Мейсън остана на мястото си, като гледаше замислено бурните вълни. Бе разкрачил краката си, за да може да пази равновесие при люлеенето на парахода.

След като двигателят бе спрян, по-ясно се долавяха другите шумове — от люлеенето на парахода, от разбиващите се долу вълни, от стъпките по палубата.

Дела Стрийт отиде до вратата на каютата и погледна към коридора.

— Капитанът и домакинът на парахода идват насам, шефе — каза тя. — А, ето я и Бел… Той добре ли е, Бел?

Момичето кимна, останало без дъх.

— Господи, какъв ужас!… Да… Прибрал се е в каютата си… Мамо, къде е татко?

— Ще се върне след минута, Бел — отвърна майка й.

Капитанът и домакинът минаха покрай Дела Стрийт и влязоха в каютата.

— Съжалявам, но трябва да изпълня едно неприятно задължение — започна капитанът. — Вие вече знаете защо обикаляме по каютите, нали?

— Чухме, че някой е паднал зад борда — обади се госпожа Нюбъри.

— Да — потвърди капитанът. — Кога за последен път видяхте съпруга си, госпожо Нюбъри?

— Ами веднага след вечерята.

— Къде беше?

— Двамата заедно дойдохме до каютата, след което той веднага излезе. Защо, капитане? Кажете ми, да не би… Разбрахте ли… Нима е…

— Смятаме, че точно вашият съпруг липсва — сериозно изрече капитанът. — Знаете ли къде точно отиде?

— Но какво… какво искате да кажете?

Капитанът хвърли поглед към домакина.

— Госпожо Нюбъри, наистина ли сте напълно сигурна, че не сте виждали съпруга си, след като излезе от тази каюта?

— Ами да, разбира се.

— И вие дойдохте направо тук, след като напуснахте салона след вечерята?

— Точно така.

— А знаете ли къде отиде съпругът ви?

— Мисля… Струва ми се, че отиде до бара, за да се срещне с някакъв човек. Не знам точно.

— И вие не тръгнахте с него?

— Не.

— Не сте излизали на палубата заедно с него?

— Разбира се, че не.

Капитанът и домакинът отново се спогледаха.

— Добре си спомням кога компанията ви напусна салона, госпожо Нюбъри. Беше някъде около осем и петдесет, нали?

— Може би малко по-късно — уточни тя. — Около осем и петдесет и пет.

— Предполагам, че бих могла да ви помогна, капитане — намеси се Дела Стрийт. — Господин Мейсън напусна салона в осем и трийсет и пет. Тогава се прехвърлих на масата на семейство Нюбъри. Останах там близо петнайсет минути. Когато компанията си тръгна, погледнах часовника си. Беше осем и петдесет и две минути.

— Имахте ли някаква причина специално да гледате часовника си? — попита капитанът.

— Да. Господин Мейсън беше на палубата и трябваше да се присъединя към него в девет часа.

— И напуснахте салона заедно със семейство Нюбъри?

— Не — обясни Дела. — Побъбрих с тях малко, а след това господин Нюбъри получи някаква бележка, донесе му я момчето от обслужващия персонал. Той каза, че му се налага да се срещне с един човек по работа. Тогава компанията се разпръсна, а аз си отидох в каютата.

— И какво направихте след това? — попита капитанът.

Тя го погледна учудено, след това обясни:

— Ами сложих си палтото и баретата и излязох, за да потърся господин Мейсън.

— А той беше в това време на палубата?

— Да.

Капитанът изгледа мълчаливо Мейсън, замисли се за миг, след което се обърна отново към госпожа Нюбъри.

— Забелязах, че сте си сменили роклята, госпожо Нюбъри.

Тя му хвърли възмутен поглед.

— Ще бъдете ли така любезен да ми обясните какво ви влиза това в работата? — попита троснато. — Ако знаете нещо за съпруга ми, моля ви да ми го кажете.