Ърл Гарднър - Случаят с подменената снимка

— Кой е наследникът?

— Аз.

— И кога е направена застраховката?

— Преди два месеца.

— Бих искал да ви попитам, госпожо Нюбъри, ако се установи, че съпругът ви е присвоил пари, вие бихте ли се съгласили да ги възстановите от сумата на застраховката? — попита Мейсън.

— Не, освен ако не бъда принудена да го направя.

— Попитах ви, за да разбера вашата гледна точка — отбеляза сухо адвокатът. — В договора по застраховката със сигурност се съдържа клауза, която я прави невалидна, ако бъде извършено самоубийство в рамките на една година от датата на полицата.

— Сигурен ли сте? — погледна го объркано тя.

— Да.

— Хайде, господин Мейсън, да излезем на палубата. И моля ви, останете с мен.

Адвокатът отвори вратата на каютата и двамата поеха по коридора. Вече наближаваха стълбите, когато Дела Стрийт се появи иззад ъгъла и едва не се блъсна в тях. Наметнатото палто върху раменете й бе мокро. Кичурите коса, които се показваха изпод баретката й, също бяха мокри и залепнали по лицето й.

— Отдавна те търся, шефе — каза тя.

— Бях на палубата — започна да обяснява той. — Но някакъв мъж падна извън борда и аз дойдох…

— Знам — прекъсна го тя. — Господи, така се уплаших! Нали ми каза, че ще бъдеш на палубата за разходки, а не те намерих там. Предполагам, че си изтичал при госпожа Нюбъри?

— Да — отвърна той.

— Исках да разговарям за нещо с теб, шефе — започна Дела и го погледна право в очите.

В същото време по коридора изтича един офицер от охраната.

— Моля пасажерите да бъдат така добри да се приберат в каютите си — извика той. — И да останат там, докато не им бъде съобщено, че могат да излязат. Има човек зад борда. Правим всичко възможно, за да го открием. А пасажерите само ще ни пречат. Приберете се в каютите си, за да направим проверка кой липсва.

Мейсън хвана госпожа Нюбъри под ръка и я обърна към каютата.

— Може би това е най-доброто, което бихме могли да направим — каза той.

— Но аз не бих могла да понеса подобно напрежение — възрази тя. — Няма да издържа да си стоя най-спокойно в каютата.

— Нали не искате всички да разберат, че Бел е дъщеря на крадец? — прошепна й тихо адвокатът.

— Не, разбира се, че не.

— А как бихте се чувствали, ако се окаже дъщеря на убиец?

— Но аз не разбирам…

— Не виждате ли? — прекъсна я Мейсън. — Не би трябвало да правите нищо, което би привлякло вниманието върху Карл. Трябва да се държите като всички останали пасажери на парахода.

Тя се поколеба за миг, след това се обърна и се насочи към каютата си. Дела Стрийт веднага пристъпи към Мейсън.

— Смяташ ли да се заемеш със защитата й? — попита го тя. — Ако се окаже, че е замесена в онова, което е станало на палубата?

— Точно тя не е замесена в нищо — отвърна той. — Не бих се съгласил да защитавам съпруга й, но на нея ще помогна.

— Бих предпочела да не й го казваш — подхвърли Дела.

Госпожа Нюбъри се спря, след като ги чу, че си шепнат.

— Има ли нещо, което би трябвало да знам? — обърна се с уплашено лице към тях. — Да не би да криете нещо от мен?

Дела Стрийт й се усмихна окуражително и поклати глава:

— Не.

Мейсън задържа вратата на каютата, докато влязат, и тъкмо се канеше сам да пристъпи след тях, когато по коридора се чу шум от бързи стъпки и след миг се появи Бел Нюбъри. Хванала края на дългата си рокля, тя тичаше към каютата, като често залиташе, подпираше се на стената, а след това продължаваше напред.

— О, господин Мейсън! — извика, щом го забеляза. — Мама вътре ли е?

Адвокатът кимна и й направи път да влезе преди него, след което затвори вратата.

— О, мамо! — хвърли се към майка си Бел. — Някой е паднал зад борда! Толкова се уплаших. Помислих си да не би… Къде е татко, мамче?… Цялата съм вир-вода, тичах къде ли не да го търся, но не можах да го открия!

— О, предполагам, че ще се появи всеки момент — отвърна госпожа Нюбъри.

— Но къде е отишъл?

— Ами отиде да се срещне с някого… на бара, предполагам.

— Но, мамче, някой е паднал зад борда! А той се изкачи по стълбите, тичах като луда навсякъде из парахода, излизах на палубата, но…

— Не бъди глупачка, Бел — прекъсна я майка й. — Добре знаеш, че баща ти не би излязъл на палубата в това ужасно време, а дори да го е направил, със сигурност ще бъде достатъчно внимателен, за да не падне. Вероятно става дума за някой от втора класа или от третата, туристическата класа, който явно е прекалил с пиенето.

— Добре, но къде е татко? Нали трябваше вече да е тук? Те изпращат всички пасажери по каютите им.