Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Точно така е станало и в нашия случай. Агнес се е готвела да влезе в банята и е пуснала водата във ваната. Крадецът е чакал на задната врата, която предварително е отворил с шперц.

Но Агнес чува някакъв подозрителен шум. Макар че е полугола, отива и отваря вратата. Така спипва поканения си гост. В ръцете си държи пистолет. Няма намерение да го използва, но е достатъчно предвидлива да го вземе, преди да отвори вратата.

В този момент започва бурята. Вятърът отметва пердетата и полуголата Агнес инстинктивно понечва да затвори прозореца. Неканеният гост се възползва от това и стреля. После прибира доказателствата, които струват два милиона долара, и спокойно се оттегля.

— Имаш ли някаква представа кой може да е този посетител? — попита Траг.

— Да тръгнем по пътя на логиката — рече Мейсън. — Неканеният гост носи оръжие. Той няма намерение да го използва, защото не знае, че Агнес също има револвер. А може би все още няма представа за унищожителната сила на документите, с които разполага Агнес… Той е човек, който по принцип носи оръжие и е силно заинтересуван от наследството. Най-вероятно човек, на когото двамата братя са обещали процент…

— Адвокатът, който ги представлява? — втренчи се в него Траг.

— Адвокатите не носят оръжие. Въпросът е кой носи такова?

— Полицаите — отвърна Траг. — Но това не означава нищо.

— И частните детективи — подхвърли Мейсън. — По делото работи Джармин Дейтън, който е частен детектив и…

Лейтенантът щракна с пръсти.

— Обикновеният убиец лесно ще се освободи от оръжието на престъплението — продължи адвокатът.

— Но не така стоят нещата с частния детектив, който има лиценз за определен вид и калибър оръжие… Той няма обяснение за евентуалната липса на личното си оръжие. Ето какво ти предлагам, Траг… Докато твоите хора търсят куршума, ти да извикаш Джармин Дейтън и да поискаш оръжието и документите му за проверка, а специалистите от балистиката да изстрелят два патрона за проба. После, ако, дай боже, откриете куршума, ще направят съответното сравнение…

Полицаят се замисли, после нерешително поклати глава:

— Това означава да се изложа на много силно течение…

— Какво ще изгубиш? — присви очи Мейсън.

— Дейтън може да направи официално оплакване…

— А какво ще спечелиш, ако излезеш прав?

Траг отново се замисли.

— Блестящо решаване на случай, който привлича вниманието на обществеността — продължи адвокатът. — Разплитане на престъпление, свързано с огромно наследство…

— Достатъчно — вдигна ръка полицаят. — Печелиш…

Телефонът рязко иззвъня.

Дела Стрийт вдигна слушалката, послуша за момент, после каза:

— Задръж така… — Обърна се към Мейсън и добави: — Важно съобщение, изпратено спешно по телефона.

— От кого?

— Момент — повтори секретарката. — Да, записах го. — Прекъсна линията и вдигна глава: — Съобщението е от личност на име Хармън Хаслет. Изпратено е от Азорските острови. Той съобщава, че е претърпял корабокрушение и е прекарал няколко часа в морето, облечен в спасителна жилетка. Прибрала го е малка рибарска гемия, която не разполагала с радиостанция. Току-що акостирал на Азорските острови, където научил, че ние възнамеряваме да заведете дело относно завещанието му. Ще вземе първия самолет и утре по някое време ще бъде тук…

— Проклет да съм! — слисано промърмори лейтенант Траг.

— Не казвай нищо на Гърти! — рече Мейсън и хвърли многозначителен поглед на секретарката си.

— Защо?

— Знаеш колко е романтична… Веднага ще започне да си фантазира. Хармън Хаслет се среща с любимата си след двадесетгодишна раздяла; тя има незаконен син от него… Той пък никога не е успял да я забрави и тайно се е надявал, че има дете от нея… Ей такива неща.

— А какво ще стане с царствената Елън Адеър? — любопитно го погледна Дела.

— Ако нашият приятел лейтенант Траг побърза да провери оръжието на Джармин Дейтън, тя може би ще бъде свободна преди пристигането на Хаслет и ще може да го посрещне…

— Пак успя да ме натикаш в невъзможна ситуация — ухили се Траг. — Ще запознаеш ли вестниците със съдържанието на току-що полученото съобщение?

— Ти ще свършиш тази работа — усмихна се Мейсън. — Това ще бъде част от наградата ти за сътрудничеството…

Траг се поколеба за миг, после протегна ръка:

— Понякога ме подлудяваш, Пери. Но в момента признавам, че именно ти си домакин на бала!

Точно в десет съдията Елуел се появи на вратата, която разделя кабинета му от съдебната зала.