Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— А от какво друго може да е причинена според вас? — изгледа го Елуел.

— От всичко и от всеки ! — подчерта Дилън и хвърли обвинителен поглед към Мейсън. — За тази цел е достатъчно да се опре някаква тънка тръбичка до дървото и да се удари с чук по противоположния й край!

— Теоретически това е възможно — кимна съдията. — Но имайки предвид факта, че полицията е запечатала мястото на престъплението и ние намерихме печатите недокоснати, започвам да си мисля, че именно прокуратурата прибягва до невероятни теории…

Предлагам полицията да претърси терена отвън, точно под прозореца. Може би именно там ще се намери липсващият куршум.

Аз отлагам разглеждането на случая в съда до утре в десет сутринта. Така полицията ще разполага с достатъчно време за допълнителното претърсване. Надявам се куршумът да бъде намерен и това ще допринесе за разрешаването на загадката. Ако този куршум е изстрелян от револвера, който открихме в колата на заподозряната, нещата ще бъдат ясни. Но ако е изстрелян от друго оръжие, съдът ще бъде принуден да разглежда уликите в съвсем различна светлина.

Мисля, че нямаме повече работа тук. Полицията си е свършила работата в помещението, в което е извършено престъплението, но за съжаление е пропуснала да претърси най-важното място…

Съдебното заседание ще бъде възобновено утре в десет часа сутринта, господа.

Пери Мейсън направи така, че да напусне жилището на убитата редом с лейтенант Траг.

— Искаш ли да чуеш това-онова? — попита той.

— Цял съм слух — отвърна полицаят.

— Защо не отскочиш до кантората ми?

— Готово — кимна Траг.

— Предлагам да не казваш нищо на Дилън — добави Мейсън.

— Нямам особено желание да бъда в компанията на Дилън — призна с въздишка полицаят. — Практически изгарям от срам, Пери. Пропуснал съм важна улика… Искахме да оставим стаята в състоянието, в което я заварихме. Всички прозорци бяха затворени и залостени, включително онзи, който гледа на запад. Отбелязах това в протокола, а след това ги запечатахме с полицейски лепенки. В повечето случаи това върши работа, но не и в този. При липсата на фаталния куршум би трябвало да се поразровя още мъничко, нали?

Съдебните служители, адвокатът и прокурорът се настаниха в микробуса, отпуснат от службата на шерифа. Лейтенант Траг слезе от него заедно с Пери Мейсън и двамата закрачиха към кантората на адвоката.

— Е, Пери, можеш да започваш — въздъхна полицаят, след като влязоха в кабинета.

— Макар и закодирани, някои неща в дневника на Агнес Бърлингтън сочат, че тя е изнудвала моята клиентка — започна Мейсън.

— Продължавай — изгледа го с престорено безразличие Траг.

— Ще се върна малко назад и ще се опитам да разгледам случая от гледна точка на клиентката си…

— От чия гледна точка? — изненада се Траг.

— От гледна точка на клиентката ми — повтори Мейсън.

— Каква полза ще ни донесе това?

— Представи си, че си изнудван — изгледа го настойчиво адвокатът. — Шантажираш една жена, която е родила незаконно дете, но получаваш само трохи. Изведнъж обаче става така, че твоите показания са решаващи за получаването на наследство от два милиона долара. Как ще постъпиш? Нима ще останеш безучастен?

Лейтенант Траг се замисли, примигна няколко пъти, после тръсна глава:

— Не, по дяволите! След като съм изнудвач, аз положително ще направя опит да измъкна нещо солидно…

— Правилно. Агнес Бърлингтън е била изнудвачка и се е опитала да направи именно това… А сега да допуснем, че тя е пазила някакви важни документи и снимки, правени с 35-милиметров фотоапарат. Да допуснем, че е имала работа с човек, който е бил не по-малко твърд и решителен от нея. Стига се до разгорещен спор. Цената на Агнес е твърде висока за неизвестния. За да я получи, тя го осведомява за документите, с които разполага…

Ти знаеш не по-зле от мен, че някои опитни крадци предпочитат да вършат работата си, когато домакините са си у дома и използват банята. Шумът от водата им е достатъчен. Големите хотели са пропищели от такива крадци. Обикновено звънят рано сутринта, после се извиняват и затварят. Обитателят на стаята вече е събуден и твърде ядосан, за да заспи отново. Той става и отива да си напълни ваната… Точно това чака и крадецът, който дебне отвън. Прониква в стаята с помощта на инструментите си, взема каквото му трябва и изчезва. Жертвата обикновено разбира за обира едва когато отвори портфейла си, за да плати нещо. Но вече е късно…