Ърл Гарднър: Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Не и когато една жена се готви да вземе душ — възрази полицаят. — Дори и да ги остави отворени, тя би дръпнала пердетата. Но в такъв случай куршумът би оставил дупка в някое от тях, а такава дупка няма.

— Всичко това са празни приказки — обади се Дилън. — По време на бурята жената вероятно е била жива и здрава. Затворила е прозорците, които до този момент са били отворени. Може би е била убита часове по-късно — в два или в три часа през нощта…

— Съдейки по облеклото й, това е изключено — поклати глава Мейсън. — Убийството не е извършено в малките часове на нощта. Предлагам да дръпнем пердетата, да отворим прозорците и внимателно да прегледаме пространството около первазите.

— Каква полза от това? — изгледа го прокурорът.

Съдията Елуел продължаваше да мълчи.

— Ползата е евентуалното определяне на часа на смъртта — отвърна адвокатът. — Вероятността Агнес Бърлингтън да е била застреляна, докато е затваряла прозорците, съвсем не е малка.

— Едно на десет милиона — поклати глава Дилън.

— Не е така — възрази Мейсън. — Нека допуснем, че Агнес Бърлингтън е имала посетител с враждебни намерения. В ръката си е държала пистолет. Бурята е бушувала с пълна сила, дъждът е влизал през отпорения прозорец, а вятърът е развявал пердетата. Домакинята е пристъпила към прозореца с намерението да го затвори и за миг е обърнала гръб на неизвестния посетител. Това е било достатъчно. Онзи измъква револвер и я застрелва в гръб…

Подобен сценарий обяснява движението на куршума отдолу нагоре през тялото. В момента на изстрела жертвата е била наведена над перваза, полуобърната към посетителя. А пердетата са били отметнати встрани от вятъра и по тази причина в тях липсва дупка от куршум…

— Това е една от невероятните теории на господин Мейсън — саркастично се обади Дилън. — Както винаги той се опитва да нагоди косвените доказателства към теорията си, без да го е грижа за действителното състояние на нещата. Е, добре… Елън Адеър би могла да убие Агнес Бърлингтън в момента, в който вятърът е отметнал пердетата от отворения прозорец. И този момент би могъл да настъпи точно тридесет минути след като жертвата е вечеряла. Но това не доказва нищо.

— Теорията на господин Мейсън е интересна — поклати глава съдията. — При случай, в който полицията не може да открие фаталния куршум, защитата има пълното право да разследва всички възможности. Лейтенант Траг, моля ви да дръпнете пердетата и да отворите този прозорец…

Полицаят мълчаливо се подчини.

Съдията пристъпи напред и се наведе над рамката на прозореца.

— Какво е това, лейтенант? — попита след известно време той.

Траг приклекна до него и внимателно огледа малката дупка в долната част на перваза.

— Дупка — установи той. — Но тя не доказва нищо.

— Възможно ли е тази дупка да е причинена от куршум?

Той се поколеба.

— А възможно ли е дупката да е направена нарочно, за да обърка следствието? — гневно извика прокурорът Дилън. — Струва ми се, че прекалено лесно я откриваме точно там, където иска да я открием господин Мейсън!

Съдията Елуел замислено го погледна.

— Но на вас не ви хрумна да отворите прозореца и да изследвате долната част на перваза, нали?

— Не, разбира се! — отсече прокурорът. — Трупът беше открит в тази стая, с плътно затворени прозорци и спуснати пердета!

— При тези обстоятелства ми се струва уместно да наредя допълнително разследване — поклати глава съдията. — Пътят на куршума през тялото ясно сочи, че жертвата е била приведена над прозореца, а това означава, че е стреляно в нея в момента, в който се с опитвала да го отвори или затвори… Фактът, че това предположение е направено от господин Мейсън, съвсем не намалява неговата достоверност. Затова мисля, че полицията трябва да продължи своето разследване, като насочи вниманието си върху новооткритата дупка на перваза.

Ако господин Мейсън е прав, фаталният изстрел е бил произведен в момента, в който жертвата е била полуизвърната към убиеца, опитвайки се да го държи на прицел със собственото си оръжие, а едновременно с това и да затвори прозореца. Убиецът, който и да е той, умело се е възползвал от момента, измъкнал е револвер и е стрелял… А Агнес Бърлингтън вероятно не е подозирала, че той (или тя) е бил въоръжен…

След като госпожица Бърлингтън пада на пода, убиецът прескача тялото й и затваря прозореца.

— Все още не знаем дали тази малка дупка в перваза е причинена от куршум — възрази Дилън.