Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Пердетата значи… Между другото, те спуснати ли бяха?

— Да. По всичко личи, че смъртта е заварила Агнес Бърлингтън в момента, в който се е събличана, за да вземе душ. Пердетата бяха спуснати, а прозорците затворени и залостени отвътре…

— Ами тавана? — попита Мейсън. — След като допускате, че с револвера е стреляно отдолу нагоре, има вероятност куршумът да се е забил в тавана, нали?

— Прегледахме и тавана — отвърна Траг. — Прегледахме го много внимателно. Но не открихме нищо.

— Следователно не можете да твърдите, че оръжието на престъплението е именно откритият в колата на обвиняемата револвер, нали така?

— Не можем да го докажем със стопроцентова сигурност. Но тази теза се подкрепя от редица косвени доказателства. На първо място, празното място в барабана. На второ — с този револвер е стреляно сравнително скоро. На трето — калибърът на фаталния куршум съвпада с калибъра на револвера. И така нататък, и така нататък… Това са твърде многозначителни съвпадения, нали?

— Чухте показанията на патолога, според които смъртта е настъпила практически моментално и тялото не е било местено, нали така? — изгледа го Мейсън.

— Да, сър.

— Но въпреки това под тялото на жертвата е открит пистолет…

— Да, сър.

— Който принадлежи на жертвата…

— Да, сър.

— Следствието изясни ли как този пистолет се е озовал там?

— Не, сър. Вероятно някой го е извадил от чекмеджето и го натикал под трупа след извършването на престъплението.

— Или пък преди смъртта си жертвата го е държала в ръка и е заплашвала някого с него — отбеляза Мейсън. — След което нещо за миг е отвлякло вниманието й и…

— И тя се е обърнала с гръб, въпреки че лицето, което според вас е заплашвала, е било насочило срещу нея револвер тридесет и осми калибър — добави с широка усмивка Траг.

— Точно така — кимна сериозно адвокатът.

— Технически погледнато, това също е възможно — рече полицаят. — Но практически ми се струва почти изключено…

— Да преминем на дневника, който сте конфискували от пощата — рече с въздишка Мейсън. — Открихте ли нещо важно в него?

— Много неща.

— Свързани с обвиняемата?

— Да. На две места покойната отбелязва, че е получила известни суми от Елън Адеър. След което добавя, че получаването на пари от тази жена става все по-трудно…

— Нямам повече въпроси — рязко приключи с разпита Мейсън.

— Призовавам свидетелката Максин Едфийлд — изправи се Дилън.

— С каква цел, господин прокурор? — попита съдията Елуел.

— За да изясним мотивите за извършеното престъпление, ваша чест.

— Много добре — кимна съдията. — Ще я изслушаме. Но както вие сам споменахте, това е само предварително съдебно заседание, на което трябва да решим дали е извършено престъпление и дали това престъпление е свързано с присъстващата тук заподозряна… В момента не става въпрос за обосноваване на обвинението пред съдебните заседатели и по тази причина смятам, че изпращането на дневника по пощата на адреса на заподозряната е достатъчно основание за наличието на умисъл. Това заедно с открития в колата й револвер е напълно достатъчно за завеждането на съдебно дело.

— Моля съдът да изслуша и контрааргументите на защитата — изправи се Мейсън.

— Не виждам какъв смисъл има това — поклати глава съдията Елуел. — На този етап не се занимаваме с достоверността на свидетелските показания. Законът гласи, че трябва да приема аргументите на обвинението, стига те да съдържат достатъчно основание за възбуждане на съдебно преследване.

— Означава ли това, че губя възможността да изложа своите аргументи?

— Разбира се, че не — малко ядосано отвърна съдията. — Просто се опитвам да ви подскажа, че в този момент аргументацията ви ще се окаже преждевременна и само ще удължи времето на предварителното съдебно дирене. След като господин прокурорът смята, че поредната му свидетелка ще хвърли светлина върху мотивите, нека я чуем… Държа да подчертая, че не очаквам цялостен обвинителен акт. Моля, господин прокурор… Как беше името на тази свидетелка?

— Максин Едфийлд.

— Много добре. Моля, започвайте…

Максин Едфийлд изглеждаше като човек, който изгаря от нетърпение да разкаже всичко, което знае. Едва изчакала първия въпрос на прокурора, тя се впусна в многословни обяснения.

— Познавате ли заподозряната Елън Адеър? — попита Дилън. — Откога я познавате?

— Познавам заподозряната — отвърна Максин. — Сега се нарича Елън Адеър, но истинското й име е Елън Калвърт. Преди време бяхме много близки и аз знаех, че се среща с един мъж на име Хармън Хаслет. Той беше син на Езекия Хаслет — основател и собственик на кловървилската „Компания за пружини и ресори“. По онова време тя поддържаше интимни отношения с младия Хаслет и когато той охладня към нея, реши да го изнудва с фалшива бременност…