Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Момент, момент! — скочи Дилън. — Възразявам, ваша чест! Защитата прибягва до кръстосан разпит още преди да съм приключил със свидетеля. Аз все още не съм задал никакъв въпрос относно калибъра на оръжието, с което е било извършено престъплението, нито пък за фаталния куршум. Не сторих това поради възраженията на защитата, която сега обаче задава именно тези въпроси!

— Ако трябва да бъдем стриктни, това е така — кимна съдията Елуел. — Възражението ви се приема.

— В такъв случай нямам повече въпроси към свидетеля — каза Мейсън.

— Призовавам доктор Лелънд Клинтън — обяви прокурорът.

Доктор Клинтън се оказа висок и сдържан човек, който спокойно седна в стола на свидетелите и още по-спокойно съобщи необходимите за протокола лични данни. След задължителните формални въпроси бе запитан дали е извършил аутопсията на Агнес Бърлингтън.

— Да — беше краткият му отговор.

— Не бих искал да обременяваме съда с медицинска терминология, докторе — направи театрален жест Дилън. — Кажете с две думи какво е предизвикало смъртта…

— Смъртта е предизвикана от огнестрелна рана — отвърна все така спокойно доктор Клинтън. — Куршумът е проникнал близо до гръбначния стълб, преминал е през десния бъбрек, пронизал е сърцето и излязъл от горната част на гръдния кош. Разбира се, бих могъл да ви опиша пътя му с чисто анатомични термини, но…

— Не е необходимо, докторе — спря го Дилън. — Не бих искал да усложняваме протокола с професионална терминология, освен ако защитата не настоява за това. Въпросът ми е дали раната, която описахте, е била достатъчна за причиняване на смъртта?

— Да.

— За какво време е настъпила?

— Била е практически моментална, може би за две-три секунди.

— Възможно ли е жертвата да е направила някакви движения, след като е получила подобна рана?

— Само рефлективни гърчове — кимна лекарят. — Но нищо повече. От медицинска гледна точка смъртта е била моментална…

— Споменахте, че куршумът е преминал от долу нагоре…

— Точно така.

— Това означава, че оръжието е било държано ниско, нали така? Ако жертвата е била на крака, дулото е било опряно в кръста й, или дори малко по-надолу…

— Това е вярно, сър.

— Нямам повече въпроси — приключи прокурорът.

— Забелязахте ли следи от барут по тялото на жертвата? — изправи се на крака Мейсън.

— Не.

— Значи оръжието не е било опряно плътно в нея.

— Не съм твърдял противното.

— Моля за извинение — усмихна се адвокатът. — Но ми се стори, че на въпроса на прокурора относно положението на тялото, вие отговорихте, че оръжието е било опряно някъде около кръста й…

— Точно така — отвърна доктор Клинтън. — Дадох този отговор, приемайки тезата, че жертвата действително е била изправена…

— Но ако тя е била в тази поза, би трябвало да има и следи от барут, нали?

— Да, ние очаквахме да открием барутни изгаряния по кожата. Те невинаги се появяват, но в повечето случаи ги има. Говоря за изправено положение, разбира се…

— Допускате ли, че жертвата не е била в такова положение?

— Да, напълно.

— А в какво друго положение би могла да бъде?

— Изключим ли изправено положение, тя би могла да бъде във всяко друго — на четири крака, легнала на пода, в леглото…

— Открихте ли следи от контузии, които да сочат, че е била повалена с удар?

— Не.

— А куршумът е излязъл от горната част на гръдния кош, така ли?

— Точно така.

— Да ни кажете нещо за съдържанието на стомаха, докторе?

— Момент — изправи се Дилън. — Защитата отново се опитва да изземе функциите на обвинението. А аз все още не съм задал въпрос относно часа на смъртта…

— Значи трябва да го зададете — отвърна съдията Елуел.

— Предпочитам да излагам фактите подред — възрази прокурорът. — Започвам с факта на смъртта, преминавам на причините за смъртта и едва тогава се спирам на времето на смъртта…

— Що се отнася до мен, това няма кой знае какво значение — поклати глава съдията. — А за вас има ли?

— Има — кимна той. — И уважаемият съд скоро ще разбере защо…

— Много добре. Но вашето желание да спазвате споменатия ред не обвързва защитата, която може да задава своите въпроси за състоянието на трупа както пожелае и когато пожелае. Аз пък ще ги разреша…

— След като съдът няма нищо против въпросите за съдържанието на стомаха на жертвата, по-добре направо да посочим часа на смъртта — отбеляза с неудоволствие Дилън.

— Защитата вече зададе въпрос в тази връзка и има право да получи отговор — рече съдията. — Моля, нека чуем свидетеля…