Ърл Гарднър - Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

— Почакайте малко! — намеси се съдията Елуел. — Мисля, че ще е по-добре да се придържаме към системата на въпроси и отговори, защото само по този начин ще може да участва и защитата…

— Нека говори, ваша чест — обади се Мейсън. — Когато му дойде времето, аз ще си задам въпросите. Вече съм чувал тази история, но нямам нищо против да я чуя отново, стига това да ускори работата на съда…

— Струва ми се, че в нея има доста клюки — поклати глава Елуел.

— Няма никакви клюки! — сопна се Максин Едфийлд. — Всичко това съм го чула от собствената й уста. Тя искаше да принуди Хаслет да се ожени за нея и обсъди всичките си стъпки с мен!

— Обсъди ли ги? — попита прокурорът Дилън.

— Да — потвърди свидетелката. — Сподели с мен за намерението си да му каже, че е бременна и с помощта на този древен номер да върже Хаслет.

— Каза ви го директно, така ли?

— Точно така.

— Но номерът не мина и Хаслет не се ожени за нея?

— Да. Хаслет сигурно щеше да се върже, но в компанията имаше един човек за специални мисии. Казва се Гарланд и в момента се намира в съдебната зала. Този господин изпрати на Елън хиляда долара в банкноти по сто и тя…

— Почакайте малко — прекъсна я Дилън. — Вие не можете да бъдете сигурна, че е станало именно така…

— Но зная, че тя получи хиляда долара точно когато младият Хаслет ненадейно замина за Европа. Остана сама, с разбити илюзии, но с хиляда долара в брой. След което се премести да живее на друго място и започна живота си отначало.

— Чували ли сте се с нея след заминаването й? — попита Дилън.

— Не, никога.

— А как стана така, че я открихте именно сега?

— Помогна ми господин Ловит, адвокатът.

— Същият господин Ловит, който се намира в съдебната зала?

— Да, сър.

— Какво стана след това?

— Той се беше заел да търси Елън Калвърт, като се опитваше да открие хората, които е познавала някога. Така попадна на мен. Беше много любезен и пожела да узнае всичко за нашето приятелство…

— Каза ли ви къде се намира тя?

— Да. Беше я открил с помощта на частни детективи.

— И ви доведе тук, в Лос Анжелес?

— Да.

— Нямам повече въпроси — седна на мястото си прокурорът.

— Кога за пръв път видяхте обвиняемата след пристигането си в Лос Анжелес? — зададе първия си въпрос Мейсън.

— О, зная какво се опитвате да направите — изгледа го с раздразнение Максин. — Действително я идентифицирах погрешно, но в края на краищата не я бях виждала цели двадесет години. А вие се бяхте погрижили за подставено лице, което доста приличаше на нея. Нарочно ме изправихте пред тази жена и аз сбърках. Но това е единствената грешка в моите показания. Действително помислих подставеното лице за истинската Елън Калвърт, или Елън Адеър — както се нарича сега. Но в момента, в който зърнах истинската Елън, аз бях стопроцентово сигурна. Сега вече няма начин да я сбъркам. Обаче по време на онази идентификация вие просто промихте мозъка ми! Но всичко останало в моите показания е абсолютна истина и аз ви разказах нещата точно така, както ги бях чула преди двадесет години от Елън!

Съдията Елуел вдигна глава.

— Дори като вземам предвид факта, че това е предварително съдебно дирене и никоя от двете страни не възразява, аз все пак мисля, че тази жена говори прекалено много, и трябва да я ограничим само в отговори на поставените въпроси.

— Нали това правя? — изгледа го Максин Едфийлд. — Отговарям на въпроси. Но аз зная какво ще се опита да направи този човек — ще се опита да ме дискредитира, тъй като ми пробута подставено лице и аз се хванах на въдицата му. На практика обаче аз имах чувството, че въпросната жена е Елън, но не бях абсолютно сигурна в това…

— Преди малко твърдяхте обратното — подхвърли Мейсън.

— Да, казах го — призна свидетелката. — Казах, че съм толкова сигурна в самоличността на тази жена, колкото и в собствените си показания. Но вие ми поставихте капан. Това е стар адвокатски трик, господин Ловит вече ми обясни как стоят нещата. Нямам особено богат опит с номерата на адвокатите…

— Ще помоля свидетелката да отговаря само на поставените й въпроси — обади се съдията Елуел. — Давате отговор, който съдържа необходимата информация, после спирате!

— Господин Ловит ли поема разходите по престоя ви тук? — попита Мейсън.

— Да. Господин Ловит откровено ми каза за какво става въпрос и предложи да ме доведе тук. Аз отговорих, че съм работеща жена и нямам време за подобни разходки, след което той предложи да поеме всички разноски.