Ридли Пиърсън: Без шанс за разпознаване

Бен не го беше виждал друг път с това момиче, но то не се различаваше много от другите. Сервитьорка може би, или пък просто една от посетителките в някой бар; големи гърди и впити дънки — наистина беше като всички други. Мъжът, който наричаше сам себе си негов баща, но не беше, го наближи.

— Ти чуваш ли ме, дете?

Определено я беше забърсал от някой бар. Усети дъха му: цигари и бира. Видя го как мига с поизцъклените си очи, сякаш за да докара зрението си на фокус. Сигурно и марихуана е пушил, помисли си Бен. Редовно пушеше от нея. А през уикендите почваше да пуши марихуана още с първата си чаша кафе — значи още от обяд.

Името му беше Джек Сантори и Бен носеше същата фамилия, но не по рождение. Той мразеше възрастния човек, макар омраза да беше твърде мека дума.

— Нали ми каза да почистя в кухнята — възпротиви се Бен, напомняйки на Джек за предишните му нареждания. Почувства объркване и яд. Усети се уморен до смърт. Прииска му се да е на осемнадесет вместо на дванадесет години; прииска му се да може да си излезе през вратата и никога да не се върне — по същия начин, както майка му го беше направила. Понякога майка му неистово му липсваше. — Изпрах чаршафите — додаде той, надявайки се да го умилостиви.

Беше му казал, преди да се захване с кухнята, да изпере чаршафите, и той точно това беше направил, така че може би кучият му син щеше да му опрости част от работата.

— Качвай се горе — нареди му пак Джек, в същото време с несигурна крачка наближи хладилника и започна да тършува из рафтовете. Попита момичето: — Бира има ли?

Тя кимна и гърдите й се люшнаха, после хвърли поглед, изпълнен със симпатия в посока към Бен, но от това нямаше да има голяма полза, защото беше нова тук. Тя не знаеше какво представлява Джек. Ако останеше за повече от една-две нощи, това щеше да си бъде чист рекорд. Бен знаеше какво ставаше през нощта: Джек беше груб с момичетата. Точно както беше груб и с Бен. Ползата от това да е натряскан до козирката беше, че така щеше да спи чак до обяд. Ползата от новото момиче беше, че Джек най-вероятно нямаше да го удря пред нея. Джек мреше да се представя пред момичетата, че той и Бен са приятели. Това беше съвсем съзнателна лъжа.

Беше се оженил за майка му, когато Бен беше на пет години, а тя беше свършила парите. Беше работила пряко сили, но я бяха уволнили. Беше обяснила всичко това на Бен, беше му се извинила. Джек е много добър човек, той ще се грижи за нас. Беше сгрешила и по двете линии, а сега я нямаше, така че нямаше значение какво беше казала. Бен беше залепен за Джек като гербова марка.

— Качи се горе. Веднага! — вече изкрещя Джек.

Момичето се втрещи от тона му и замръзна на място, гърдите й като че щръкнаха. Бен беше чувал този тон, пълен със стаен гняв твърде често, за да се страхува повече от него, освен това знаеше, че човекът нямаше да го удари пред нея. Не и първата вечер.

Той затвори кранчето на чешмата, избърса ръце и погледна към момичето. Червилото й се беше размазало, а блузата й беше закопчана накриво. Размазаното червило беше розово-червено на цвят. Това го погнуси. Разбираше какво бяха правили в онази стая. Нали той переше чаршафите. Всеки път виждаше момичетата да се разхождат полуголи сутрин — това беше единствената полза от появата им тук. Но така той виждаше и синините по тях и много добре знаеше каква е причината за тях. Джек мреше да се представя пред момичетата колко е силен. И не знаеше, че Бен го беше чувал понякога как плаче, когато е сам. Цивреше като дете. Ако Бен не се боеше от него толкова много, в сърцето му можеше и да се отвори място за съжаление.

Джек и блондинката му се бяха занимавали с онази работа през по-голямата част от нощта и Бен не можа да заспи заради шума. Тъкмо вече се унасяше, когато таблата на леглото започна да се удря в стената, сякаш някой барабанеше безспир, към това се прибавиха и стоновете на момичето. Всичко това продължи във все по̀ ускорен ритъм, докато тласъците на таблата станаха толкова силни, че Бен имаше чувството, че стената всеки момент ще поддаде и ще се образува дупка. Тя изкрещя така, сякаш той я колеше и после шумът престана. Бен се учуди дали пък наистина не я беше заколил. Приличаше на човек, напълно способен да го направи. Почти нямаше нещо, което Бен да допусне, че Джек няма да направи.

Веднага щом утрото ги дари с милостта на слънчевия изгрев, Бен се облече и се измъкна от този ад, преди отново да започнат проблемите му. А в този дом проблемите вървяха ръка за ръка с болката. И това трябваше да се избегне на всяка цена.