Джон Кларксън - Хавайска жега

Ала когато се огледа, Тули не видя нищо. Вятърът разлюля клоните на палмите. Мигът бе отминал. Самоанецът бавно пъхна пистолета в колана си, обърна се към Девлин и седна на застиналата лава.

На връщане Девлин изглеждаше необичайно спокоен. Усмихна се на Тули и го потупа по гърба.

— Не се притеснявай, братко. Всичко ще бъде наред.

— Сигурен ли си, че искаш да отидеш там, шефе?

— Не мога да го избегна, Тули. Няма начин. В града има една жена, която ни помагаше. Не мога да я оставя там сама. Пък и не искам да бягам от Кий. Той е причинил болка на твърде много хора. И ще продължи да го прави.

Самоанецът слушаше и кимаше.

— И това е единственият начин да изгоня останалите плъхове от дупките им.

Девлин знаеше, че Тули иска да спори с него, но не смее.

— Виж какво, Тули, ако не отида в града, няма друг начин да сложа край на всичко това.

— А аз, шефе? Какво ще прави Тули?

— Много неща.

Пътят по застиналата лава беше достатъчен, за да даде време на Девлин да обясни на самоанеца.

Срещата на армията с генерал Кранстън премина както Девлин си я беше представял. Единственото, което го изненада, беше, че Джаспър е облечен във военна униформа.

Девлин говори пръв и разказа на Кранстън всичко, което бе научил за сина му. Описа подробностите и завърши с думите:

— Вашият син е бил блуждаеща и объркана душа, генерале. Разчитал е на марихуаната, за да се успокоява. Да му даде някакъв душевен покой. Мисля, че това се е превърнало в религиозно упование за него. В лично тайнство… Явно е засадил малки площи в околността. Убеден съм, че така е открил скривалищата с оръжия, които Кий и хората му са направили наоколо. Смятам, че са най-малко три. Кий е използвал създадената система, чрез която е изнасял марихуана от острова, за да транспортира и оръжията. Същите складове. Същите камиони и кораби. Същите хора… Били е искал да му попречи. Колкото до причината, това е въпрос на лична преценка. Няма го сред нас, за да ни каже. Може би мисълта, че се продават армейски оръжия, го е възмутила. Може да е чувствал, че присъствието на оръжията е някакво светотатство. Може би боецът у него го е накарал да брани това единствено място, което най-после е смятал за роден дом. Каквито и да са причините, аз съм убеден, че Били е отишъл в ранчото на Кий и го е предизвикал. Не съм сигурен кой всъщност го е убил. Но Кий е замесен. Военният персонал — също, макар и непряко. Според мен Били е бил убит, после са занесли тялото с хеликоптер насред тропическата гора. Опитали са се да унищожат доказателствата, но не са успели.

Девлин млъкна и се вгледа изпитателно в Кранстън. Лицето на генерала беше непроницаемо.

— Продължавайте — обади се тихо той.

— Както вече казах, сър, сред хората, отговорни пряко или косвено за смъртта на вашия син, са военните, замесени в кражбата и изнасянето на оръжията. В доклада си генерал-майор Хоторн ще опише точно кои са онези хора и какво трябва да се направи с тях. Колкото до Кий и неговите главорези, ако доживеят този ден, и те ще бъдат подведени под съдебна отговорност за смъртта на сина ви.

Девлин свърши с обясненията и се облегна назад. Хоторн взе две кафяви папки и подаде едната на Кранстън, а другата на Девлин.

— Всичко, което ще ви кажа, е подробно описано в тези доклади. Можете да ги прочетете сами. Търговията с оръжия е била ръководена от моя отговорник по снабдяването и транспорта. Името му беше Джордж Уокър. Полковник-лейтенант. Кариерист с безупречна характеристика. Но нашето разследване показа, че цялата работа е била организирана от висши военни. Нашето мнение също е, че това е единственият начин, по който търговията би могла да се осъществи… Но дори с участието на командир от такъв висок ранг, при нормални обстоятелства това би било невъзможно. Уокър е осъзнал, че такава възможност се представя веднъж в живота и се е възползвал от нея. След като е решил да го направи, всичко друго е било осъществимо… Докладът, който ви давам, обяснява как Двайсет и пета пехотна дивизия е била намалявана по численост от две години насам, част от огромните икономии във военните разходи. За да направим въоръжените сили колкото е възможно по-боеспособни, ние обновяваме старите оръжия. Някои от тях са от войната във Виетнам. Ето защо намаляваме числеността на войската и обновяваме оръжията. И в този преходен период Уокър е съзрял шанс да открадне старото снаряжение. Съвсем логично, като се замисли човек. Макар да е демодирано за нас, то е изключително ценно на черния пазар. Особено, ако го крадеш. Това прави изкупната цена много ниска.