Дашиъл Хамет - Големият удар

Той млъкна задъхан и си избърса лицето с носната кърпа. Пак изчаках Гилд да започне пръв и след малко той рече:

— Е, ако питаш мен, кой знае какво зло не си сторил, синко, освен ако не криеш от нас нещо друго, което би трябвало да знаем.

Момчето поклати глава.

— Не, сър, нищо не крия от вас.

— Знаеш ли нещо за верижката и ножа, които майка ти ни предаде?

— Не, за пръв път научих за тях, след като ви ги даде.

— Как е тя? — попитах аз.

— А, нищо й няма, макар да каза, че днес ще си остане на легло.

— Какво й има? — присви Гилд очи.

— Истерия — обясних аз. — Скараха се снощи с дъщерята и бушоните й не издържаха.

— За какво се скараха?

— Един господ знае — женски разправии.

— Хъм — рече Гилд и се почеса по брадичката.

— Беше ли прав Флинт, като каза, че не си имал възможност да потърсиш документа, за който пише баща ти? — попитах аз.

— Да. Нямах време дори да затворя вратата — той веднага се нахвърли отгоре ми.

— Страхотни детективи работят за мен — изръмжа Гилд. — А не ти ли извика „Бау!“, като се нахвърли отгоре ти? Нищо, аз просто така… Е, синко, мога да направя две неща, а кое — зависи само от теб самия. Мога или да те задържа, или да те пусна, ако ми обещаеш, че ще ме известиш веднага щом баща ти ти се обади и ще ми предадеш какво е казал и къде иска да се срещнете.

Заговорих, преди Гилбърт да има време да се обади:

— Не можете да искате от него такова нещо, Гилд. Баща му е в края на краищата.

— Не мога, казвате? — изръмжа полицаят и ме изгледа ядно. — А това не е ли за доброто на баща му, ако е невинен?

Аз нищо не казах. Лицето на Гилд бавно се проясни.

— Добре тогава, синко, ще те пусна, така да се каже, условно. Ако баща ти или някой друг те помоли да направиш нещо, обещаваш ли да кажеш, че не можеш, защото си ми дал честната си дума, че няма да правиш нищо?

— Това ми звучи приемливо — обадих се аз.

— Да, сър, давам ви честната си дума — каза Гилбърт.

— О’кей тогава. Бягай — махна Гилд широко с ръка.

— Много ви благодаря, сър — стана момчето. После се обърна към мен. — Ще се…

— Чакай ме отвън, ако не бързаш.

— Ще ви чакам. Довиждане, лейтенант Гилд, и много ви благодаря.

И той излезе. Гилд грабна слушалката и нареди веднага да намерят книгата „Надутост“ и онова, което е в нея, и да му ги донесат. След като свърши тази работа, сключи ръце зад главата си и се залюля назад в стола си.

— Е?

— Вече не знам какво да мисля — отвърнах аз.

— Слушайте, нали не допускате вече, че Уайнънт а невинен?

— Какво значение има моето мнение? И без това разполагате е достатъчно улики — стига само онова, което Мими ви е предала.

— Има голямо значение — увери ме той. — Какво ли не бих дал да чуя какво мислите и защо.

— Жена ми е на мнение, че той се опитва да прикрие някого.

— Така ли. Хм. Никога не съм подценявал женската интуиция и ако ми позволите да кажа, мисис Чарлс е изключително интелигентна жена. И кого прикрива според нея?

— Последния път, като я видях, още не беше решила, Той въздъхна.

— Е, може би ще научим нещо от документа, за който е изпратил момчето.

Ала документът на нищо не ни научи: хората на Гилд не го откриха, не откриха също така и никаква „Надутост“ в стаята на убитата.

Гилд пак вкара рижия Флинт в кабинета си и го подложи на обстойна обработка. Рижият се поти, но продължи да твърди, че Гилбърт не е имал възможност да пипне нищо от апартамента и изобщо, докато Флинт бил на пост, нищо не било пипнато там. Не си спомни да е виждал книга, озаглавена „Надутост“ но той и не беше човек, който би запомнил заглавие на книга. Опита се да ни бъде полезен и направи куп идиотски предложения, докато накрая Гилд не издържа и го изхвърли.

— Малкият сигурно ме чака отвън — рекох аз — и ако мислите, че още един разговор с него ще допринесе нещо…

— А вие мислите ли?

— Не.

— Тогава какво? Само че, дявол да го вземе, някой е задигнал книгата и аз ще му…

— Защо? — попитах аз.

— Какво защо?

— Защо мислите, че изобщо е била в апартамента? Гилд се почеса по брадичката.

— Какво искате да кажете?

— Той не се срещна с Маколи в „Плаза“ в деня на убийството, не се беше самоубил в Алънтаун, твърди, че е получил хиляда долара от Джулия Улф, когато ние мислехме, че е получил пет хиляди, настоява, че били само приятели, когато ние мислим, че са били любовници, и изобщо прекалено много ни разочарова, за да му имам някакво доверие.

— Така си е — съгласи се Гилд. — Бих го разбрал, ако се появеше или избягаше някъде. Но не мога да проумея защо се навърта наоколо и като че преценява нещата.