Дашиъл Хамет - Големият удар

— Дотук добре.

— И аз така мисля. В Париж не му било много трудно да се запознае с нея — или сам е отишъл при нея, или е намерил някой да го представи, или не знам какво друго, — но важното е, че оттам нататък било лесно. Тя веднага си паднала по него — изгубила и ума, и дума, както той твърди — и докато той се усети, вече го била изпреварила и искала да се жени за него. Той естествено не я разубедил. При развода била получила цяла сума пари — двеста хиляди долара, можете ли да си представите! — а не месечни алименти, така че при повторна женитба не губела парите и той се намерил внезапно насред чекмедже, тъпкано с мангизи. Той твърди, че женитбата не била законна, защото се венчали в някакви планини между Испания и Франция от испански свещеник на френска земя, но според мен просто се опитва да си отърве кожата от обвинение в двуженство. Лично на мен ми е все тая. Важното в случая е, че докопал парите и бъркал в касата, докато ги свършил. През цялото това време — не забравяйте — тя не подозирала, че той не е Кристиан Йоргенсен, с когото се била запознала в Париж, и за пръв път научила истината, когато го спипахме в Бостон. Това как ви звучи?

— Все още добре, като изключим, както казахте, женитбата, но за това може и да не лъже.

— Ъхъ, пък и какво значение може да има това? Та значи дошла зимата, пачката с пари отъняла и тъкмо се готвел да й духне под опашката с последните останки от двестата хиляди, когато тя предложила да се върнат в Америка и да се опитат да издоят от Уайнънт още налични. Той решил, че това ще е напълно в реда на нещата, стига да успеят да го направят, тя твърдяла, че можели, така че се качили на парахода и…

— Тук разказът му започва да се пропуква — прекъснах го аз.

— Защо мислите така? Той е нямал намерение да се връща в Бостон, където го чака първата му жена, и мислел да се държи настрана от малкото хора, които го познавали, и най-вече от Уайнънт, а някой освен това му казал, че за присъдите имало давност от седем години, така че изобщо не се е подлагал на никакъв риск. Освен това не възнамерявал да останат тук за дълго.

— Въпреки това тази част от разказа му не ми харесва — настоях аз. — Но както и да е, продължавайте.

— Та значи още на втория ден в Америка, докато все още се опитват да открият къде е Уайнънт, не му провървява: случайно се сблъсква на улицата с една приятелка на първата си жена — въпросната Олга Фен-тън — и тя го познава. Опитва се да я убеди да не казва на жена му и наистина успява да отложи това с няколко дни, като й разправя някакви фантасмагории — ако знаете какво въображение има този човек! — но само за известно време. Тя отива при своя свещеник и му разказва всичко, пита как трябва да постъпи и той я съветва да каже на първата му жена, така че при следващата си среща с Йоргенсен тя му казва какво е направила, той изхвърчава веднага за Бостон, за да не би жена му да вдигне голям скандал, и ние там го спипваме.

— А посещението му в заложната къща?

— И за това си има обяснение. Нямал пари в себе си, влакът за Бостон тръгвал след броени минути, така че нямал време да се прибере вкъщи да вземе пари за билет, а и не изгарял от желание да се сблъска с Мими, преди да е успокоил първата си жена, банките били затворени, така че си заложил часовника. Всичко това се връзва.

— А видяхте ли часовника?

— Не, но мога да проверя. Защо?

— Ами питах се… Как мислите, дали не е бил прикрепен за другия край на верижката, която ви предаде Мими?

Той се изправи в стола си.

— Боже мой! — После присви очи и ме изгледа с подозрение. — Знаете ли нещо по въпроса, или просто…

— Нищо не знам. Само се питам. А за убийствата какво каза? Кой ги е извършил според него?

— Уайнънт. Призна, че по едно време подозирал Мими, но тя го убедила, че е невинна. Твърди, че не знаел с какво тя държи Уайнънт в ръцете си. Но може да се опитва да спаси собствената си кожа. Не храня никакви съмнения, че са имали намерение да използуват това, с което го държат, за да го издрусат за някоя по-кръгла сумичка.

— В такъв случай не допускате, че е подхвърлила верижката и ножа?

Ъглите на устата му увиснаха.

— Би могла да ги подхвърли, за да го изнудва после. Какво толкова?

— Всичко това звучи ужасно сложно за прост човек като мен. Разбрахте ли дали Фейс Пеплър е все още в затвора в Охайо?

— Да. Другата седмица го пускат. С това се обяснява диамантеният пръстен. Един негов приятел, който бил на свобода, й го изпратил от негово име. Имали намерение да се оженят и да заживеят честно след неговото излизане или нещо такова. Във всеки случай пазачът е чел техни писма, в които така пишело. Пеплър отказва да каже на пазача нещо, с което да ни помогне, а самият пазач пък не се сеща какво точно е пишело в писмата. Но и това обяснява донякъде мотива за убийството. Да допуснем, че Уайнънт е ревнувал, че тя носи пръстена на другия и възнамерява да го зареже. Това би… — Той млъкна на средата на изречението, за да отговори на телефона: — Да? Да… Какво?… Ами разбира се! Да, разбира се, само че остави там някой… Добре. — Бутна телефона встрани. — Още нещо във връзка с онова убийство на Западна двайсет и девета улица вчера…