Джеймс Чейс - Ще заровя мъртвеца си сам

— Отиде на по-добро място. Ще преговаряте ли с мен или ще се ядосам?

— Моля ви, недейте — отговори другият смутено. — Не знаех.

Той извади от джоба си един мазен плик и го бутна към Леон:

— Ето. А сега вече трябва да си тръгвам.

— Не мърдайте от мястото си — изсъска Леон.

След това взе плика и прочете:

„10 долара от Джо Хенеси“

— Вие ли сте Хенеси?

Човекът потвърди.

Леон отвори плика и извади от него две банкноти по пет долара. След това дълго разглежда Хенеси.

— Какви са тези пари? — проговори накрая той.

— Не разбирам. Не са ли колкото трябва?

— Може би. Не знам. Защо ми ги давате?

Лицето на Хенеси се покри с пот.

— Върнете ми парите — каза той, без да повишава глас. — Знаех си, че не сте този, който ми трябва. Върнете ми ги.

Леон побутна парите към него.

— Не се нервирайте. Не ми трябват Вашите пари — отговори той със заговорнически глас. — Искам само да знам защо ми ги давате. Като Ви гледам, не можете да си позволите лукса да загубите десет долара.

— Прав сте — отговори Хенеси с горчивина, като гледаше двете банкноти на масата, но не смееше да ги докосне. — Нищо повече не мога да Ви кажа. Не Ви познавам.

Той се опита да стане.

— Леко — каза той, като му показа картата си. — Ето кой съм, драги мой, и ако ми дадете възможност, мога да Ви помогна.

— Ченге — възкликна Хенеси потиснато, като видя картата. — Не, благодаря. Нищо не можете да направите за мен, господине. Трябва да си тръгвам.

— Никъде няма да ходите — отсече Леон, като се наведе напред. — Инглиш е мъртъв. Самоубил се е преди три дни. Вие вестници не четете ли?

Хенеси се вцепени, ръцете му се свиха и устата му се отвори широко.

— Не Ви вярвам!

— Ваша си работа. Във всеки случай имаше го във всички вестници.

При тези думи Леон се обърна и забеляза купчина вестници на една от масите.

— Може би има нещо в онези там.

Той стана, разлисти вестниците и когато откри това, което го интересуваше, поднесе материала на Хенеси и отново седна.

Хенеси прочете статията, като дишаше учестено. Когато свърши, вестникът се изплъзна от ръцете му и падна на земята. Тежка въздишка се откъсна от гърдите му. Потиснатостта за миг изчезна от лицето му.

— Наистина е мъртъв — прошепна той. — Никога не бих го повярвал. Твърде е хубаво, за да бъде вярно.

— Както виждате, мъртъв е. А сега слушайте. Аз разследвам обстоятелствата около смъртта му. Вие можете да ми помогнете. За какво му плащахте тези пари?

Хенеси се поколеба, след това поклати глава:

— Това не Ви интересува, господине — каза той. — Колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре. А сега трябва наистина да си тръгвам.

— Един момент — проговори Леон с твърд глас. — Нима искате да Ви заведа в полицията? Ще бъдете задържан като свидетел. По-добре е да говорите, и то веднага! Инглиш е бил убит!

Хенеси отново пребледня.

— Но там пише, че се е самоубил.

— Няма значение какво пише. Казвам Ви, че е бил убит. Защо му давахте парите?

— Той ме шантажираше. В продължение на единадесет месеца му давах по десет долара всяка седмица и ако не беше мъртъв, щях да продължа.

— Какво знаеше за Вас?

Хенеси дълго се колеба, преди да отговори:

— Нещо, което съм извършил преди много години. Нещо много лошо. Заплашваше ме, че ще каже на жена ми.

— Останалите хора, които посещаваха Инглиш, също ли бяха жертви на неговия шантаж?

— Предполагам. Никога с никого не съм разговарял, но когато ходех, срещах все едни и същи лица. А и не виждам каква друга работа биха могли да имат с мерзавец като него.

— Познавате ли някои от тях?

— Да, една жена, която живее на нашата улица. Виждал съм я да излиза от офиса на Инглиш.

— Дайте ми името и адреса й.

— Не знам дали ще е правилно. Нямам право да й създавам неприятности.

— Успокойте се. Искам само да проверя Вашата история. Трябва да ми го кажете, Хенеси. Отидохте твърде далеч и вече е късно да спрете.

— Не разбирам! — протестира Хенеси. — Не искам нищо повече да Ви кажа.

— Така ли мислите? — каза спокойно Леон. — Инглиш е бил убит. Вие имате идеален мотив, за да го убиете. Избирайте: ще кажете на мен или ще говорите в полицията.

Хенеси избърса потта от лицето си.

— Казва се Мей Мичел и живее на Източната улица номер 23-А.

— Това вече е друга работа. Инглиш лично ли се свърза с Вас?

— Един мъж дойде в дюкяна ми. Каза, че му е известно какво съм извършил и ако не плащам по десет долара всяка седмица, ще каже на жена ми. Обясни ми, че трябва да нося парите всеки вторник в агенция „Светкавица“ и аз именно така и постъпвах.