Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

— Сетне, в продължение на няколко седмици, се отдадох само на лоши спомени. Не можех да си спомня нищо хубаво. Приятните мигове, прекарани с Джак. Спомнях си само проблемите. Знаете ли, алкохолът ме правеше глупав и щастлив. Сега почти не го докосвам, защото ставам необщителен и злобен.

Детективът започна да масажира врата си. Заболя го главата. Беше му повече от топло. Задушно. Въпреки това виждаше как листата хартия на полираното гранитно писалище потрепват от полъха на вентилатора на тавана.

— На двадесет и първи юни миналата година моят двадесет и две годишен син Джак отиде в Палм Спрингс след последния си семестър в Университета в Южна Калифорния. Замина сам, но скоро към него щеше да се присъедини и годеницата му, студентка втори курс. Университета в Лос Анджелис. Той прекара там два дни и две нощи и после изчезна. Колата ми също. Държа там ролс-ройса. Икономът ни в Палм Спрингс видял, че колата я няма, разтревожил се и на втората вечер ни се обади. Два дни по-късно Джак бе намерен в пустинята, в някакъв забравен от бога каньон близо до Минерал Спрингс. Бил прострелян в главата, а колата била запалена заедно с тялото му.

— Бил ли е…

— Да, вече е бил мъртъв, когато са запалили колата.

— Те?

— Той, тя, те, който и да е бил. Отначало полицията смяташе, че е станала злополука и колата е излязла от пътя, паднала в каньона и избухнала. Но при аутопсията установиха, че макар синът ми да бе напълно обгорял външно, белите му дробове не са засегнати. И в кръвта му имало съвсем малко въглероден окис. Сетне намериха в главата му куршум тридесет и осми калибър. Заведох друг патолог и той потвърди, че Джак е бил застрелян и е бил мъртъв или е умирал, когато някой е запалил колата. ФБР веднага определиха произшествието като убийство, придружено може би с отвличане, но казаха, че не било в пълномощията им. Полицията в Палм Спрингс се отказа от разследването. Мислех да наема частни детективи, но знам каква е разликата между онези във филмите и действителните. Дори да бях намерил някой способен, никое полицейско управление не отделя време на частните детективи.

— А как беше замесена полицията в Лос Анджелис?

— Това беше най-хубавото, което ми се случи от известно време насам. В понеделник получих съобщение от представителите на „Ролс-Ройс“ в Холивуд, че е време да закарам колата на преглед. Пък и били забравили да ми пратят сметката за гума, купена на двадесет и първи юни миналата година. Денят, в който Джак изчезна! Разбира се, веднага отидох при тях и управителят позна Джак на снимката. Моето момче е било там с ролс-ройса и поръчало гума, защото едната се спукала.

— Казахте ли всичко това на полицията в Палм Спрингс?

— Вчера. Те, разбира се, ми благодариха. Щели да говорят с представителите на „Ролс-Ройс“. Това означава, че ще научат същото като мен и ще го приберат в папките. Но вижте какво, престъплението може да има нещо общо с Холивуд. Джак може да е срещнал някого там или да е бил отвлечен, или да е качил някого на стоп, или…

— Много предположения, господин Уотсън — прекъсна го Сидни Блекпул, устоявайки на желанието пак да си налее от шотландското уиски. — Този случай е в пълномощията на полицията в Палм Спрингс.

— Но те вече са се изчерпали. Предложих публична награда от петдесет хиляди долара за всяка информация, свързана със случая. Вашето управление е голямо, Сид. А и сте по-добре екипирани и оборудвани.

— Повечето убийства и престъпления се решават с изкуството да разговаряш, а не със съдебномедицински експертизи. Това е техният град. Те знаят с кого да разговарят. Не мога да отида ей така и просто да разреша случая.

— Знам. В пустинните градове има множество неразкрити престъпления. Но вие може да попаднете на свежа следа.

— Курортните градове са оживени места — толкова народ минава оттам. Наистина има неразкрити убийства. Но това не означава, че полицията е некадърна.

— Имам предвид свеж поглед върху случая. Това е всичко, което искам от полицията в Лос Анджелис. Някой е застрелял момчето ми и е изгорил тялото му. Оставил го е там… на дивите зверове. Койоти, скунксове, мишелови.

— Не може да се надявате на справедливо възмездие, след като е минало толкова време, господин Уотсън.

Сидни Блекпул се предаде на изкушението, но този път си наля само петдесет грама.

— Знам, Сид. Не искам правосъдие.

— А какво?

— Отмъщение.

— Искате аз да отмъстя?

— Разберете кой е убиецът или убийците, макар и да не се стигне до арест. Дори и да няма неопровержимо доказателство, което да удовлетвори прокурора.