Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

— Не, кучката ми направи услуга. Преди няколко години се омъжи повторно.

— Имате ли други деца?

— Дъщеря на седемнадесет години. Живее с майка си.

— Само питам. Не знам много за вас, само което ми е необходимо. Затова си мисля, че вероятно предпочитате да оставите отрепките на улицата, но не можете да живеете само с една пенсия, без да работите, нали? Познавате ли заместник-шерифа Фил Дженкс?

— Той се пенсионира преди няколко години. Да, познавах го.

— Сега е шеф на охраната на „Уотсън Индъстрис“. Освен това е консултант по сигурността на три компании за клетъчни телефони, в които съм съдружник — в Сан Франциско, Сан Диего и Денвър. Плащам му деветдесет хиляди годишно.

— Радвам се за него.

— Готвех се да увелича заплатата му на сто хиляди, когато миналия месец получи тежък сърдечен удар. Изглежда трябва да му намеря заместник. Този път търсим по-млад човек. Пенсиониран полицай, разбира се. Предпочитаме неженен мъж, който няма нищо против да пътува из различни хубави градове.

— Аз нямам представа от компютърно техническо обезпечаване, господин Уотсън.

— Но познавате крадците, нали? Крадецът си е крадец. Какво друго има да се знае? Сид, ако ми донесете от пустинята онова, което искам, ще имате всичко, което пожелаете. С Фил Дженкс подписахме споразумение — ако работата не му харесва, може да напусне и аз ще му изплатя дванадесет заплати. Обадете му се. Ще ви дам номера. Питайте го дали харесва работата си. И той играе голф. Двамата членуваме в клубове в Сан Диего, Сан Франциско и Денвър. Имаме сезонни билети за…

— Да, разбрах. Но в момента имам страхотна мигрена.

— Обадете ми се утре, Сид — каза Виктор Уотсън и отвори вратата. — И запомнете, дори да не излезе нищо, ще прекарате една хубава ваканция в Палм Спрингс. Всичките ви разноски ще бъдат платени.

— Нищо няма да излезе.

— Поличбите, Сид. — Гласът на Виктор Уотсън прозвуча глухо. — Може би сме свързани. Вие и аз. Защото разбираме това.

— Кое?

— Наследеният от древността срам между бащи и синове. Сега го осъзнаваме. Трябва да получа отплата, Сид. Някакъв вид отплата за всичкия… този… шибан… гняв.

— Бих го нарекъл другояче.

— Обадете ми се — повтори Виктор Уотсън и затвори вратата.

Детективът си проправи път между вазите, урните и антиките, давайки си сметка, че всички тези непотребни вещи струват десет пъти повече от сделката, която му беше предложена. Догади му се. Надяваше се, че бързо ще намери тоалетна.

— Дайте ни вашите уморени, бедни и объркани хора — каза веднъж Пако Педроса на събрание на всички полицейски шефове от долината Коачела. — Само не ни давайте престъпници! Имам един-единствен детектив и никакви лаборатории за анализи. Единствените лаборатории в околността на Минерал Спрингс бълват престъпност. Имам предвид лабораториите за амфетамини, в които работят обявени извън закона рокери. Ето защо, ако вашите престъпници започнат да действат в Минерал Спрингс, бъдете готови да се справите с тях без много помощ от моите деветима полицаи.

Пако Педроса никога не беше имал неприятности с престъпниците от Палм Спрингс или отнякъде другаде до изчезването на Джак Уотсън през 1983 година. Имението на Виктор Уотсън се намираше в Лас Палмас, старата част на Палм Спрингс, недалеч от именията, които по-рано бяха собственост на холивудските легенди. Сега най-хубавите адреси в пустинята се преместваха надолу към долината, но навремето Лас Палмас беше центърът на общността с луксозни спални. Къщите са големи и стари, скрити зад зидове и почти непроницаема плетеница от олеандри. Повечето улици се вият като лабиринт и мнозина от новоназначените ченгета се губят, докато гонят хитрите местни хлапетии.

Жителите на Лас Палмас, особено по-възрастните, рядко излизат да пазаруват. Хранителните продукти и другите необходими неща се разнасят по домовете. Всъщност, след изчезването на Джак Уотсън, един млад разносвач с криминално досие за кражба с взлом беше разпитван в продължение на три часа в полицейския участък там.

На втория ден след изчезването на Джак Уотсън, преди обезумелите родители на жертвата да долетят с частен самолет в Палм Спрингс от Лос Анджелис, полицията от Лас Палмас бе претърсила из основи резиденцията. В началото помислиха, че младежът може да е бил отвлечен, докато е спял в спалнята си. Леглото не беше оправено, алармената система не беше включена, а плъзгащите се врати на стаята за гости зееха отворени.