Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

Докато пътуваха към участъка, русокосото ченге приложи на Хирам „номера с преградното стъкло“ — нещо, което съвсем не му се понрави. Бившият сърфист прошепна нещо, което Хирам не разбра, и когато попита: „Какво?“, ченгето се обърна в профил и го повтори малко по-силно. Но дрогираният мошеник пак не разбра.

— Говори по-силно, да те вземат дяволите — каза Мърфи. Беше много ядосан, че ще се озове в затвора без майка си.

Беше достатъчно тъмно за фарове и Джоунс Голата пушка ги запали, после се обърна към Хирам и отново каза нещо.

Този път Хирам Мърфи се вбеси . Наведе се напред и изкрещя:

— Говори силно, задник такъв! Какво ти става?

И сетне изведнъж лицето му се размаза в дебелото междинно стъкло със стоманена мрежа, когато Джоунс Голата пушка рязко натисна спирачките.

След като Хирам Мърфи спря да псува и да крещи, Джоунс рече:

— Опитвах се да ти кажа, че един пудел изтича пред колата. Трябваше да ударя спирачки, за да не прегазя горкото животинче. Съжалявам.

Така Хирам Мърфи бе подложен на номера с преградното стъкло.

Бяха само на три преки от участъка, когато една полицейска кола се впусна в преследване по магистрала 111 и съобщи, че иска подкрепление . След десет секунди розовите уши на Джоунс Голата пушка зашумяха от притока на адреналин и той с рев потегли след полицейската кола, която имаше проблем да настигне откраднато БМВ.

Тридесет минути след смрачаване дванадесет други полицейски коли от Палм Спрингс, Индио и дори от Минерал Спрингс се включиха в преследването. Караха по междущатска магистрала 10 — първо към Индио, после обратно.

Оказа се, че БМВ-то съдържа богата плячка — бандитът на име Часовникаря, наречен така, защото по време на обира на четири банки в долината, бе погледнал часовника си преди и след като бе прескочил гишето на касиерите, и изчезнал, преди ченгетата да реагират на алармата. В онази нощ Часовникаря бе тръгнал за дома си, след като бе ограбил банка в Индиан Уелс, когато една полицейска кола се опита да го спре, защото бе минал на червено. И преследването започна.

БМВ-то на Часовникаря криволичеше ту насам, ту натам надолу по Монтерей авеню в Палм Дезърт, когато Джоунс Голата пушка, следейки по радиото хода на гонитбата, го пресрещна от другата страна. Младото ченге се отправи срещу задаващите се фарове и завъртя волана в последната секунда, но беше малко късно. Хирам Мърфи крещеше в ухото му и Джоунс Голата пушка закачи предната дясна броня на препускащото БМВ. Завъртя се на триста и шестдесет градуса и се блъсна в дванадесетметров телефонен стълб, който огъна през средата патрулната му кола. БМВ-то профуча във въздуха и се заби в една финикова палма. Часовникаря изхвръкна на платното и тупна до вече мъртвия Хирам Мърфи, който бе излетял от задната седалка на патрулната кола в момента на сблъсъка.

Джоунс Голата пушка остана завързан с предпазния колан на предната седалка, само с разбит нос и леко мозъчно сътресение, смътно осъзнавайки, че е загазил. Разбра само това, защото главата му сякаш бе омекнала, а мозъкът пулсираше, но след няколко минути, когато на местопроизшествието се събраха пет-шест полицейски коли, той схвана, че като се бе включил в онова самоубийствено преследване, карайки арестант, безпомощно окован в белезници на задната седалка, може да бъде обвинен в убийство. На светлината на фаровете ясно виждаше, че Хирам Мърфи прилича на гърбица на асфалта за ограничаване на скоростта.

Джоунс Голата пушка се измъкна полека от патрулната кола, опитвайки се да измисли донякъде достоверно обяснение, когато един полицай изтича до него и попита:

— Добре ли си?

— Засега — измънка Джоунс Голата пушка с надеждата, че ще го затворят в отделението за ченгета в областния затвор, а не в общото.

— Не трябваше да слагаш белезници на онзи боклук. Сега е по-безжизнен и от клитор на бабичка. Другият също.

Джоунс Голата пушка се опитваше да проумее думите му, когато на пътя спряха още две полицейски коли.

Второто ченге, което пристигна на местопроизшествието, рече:

— По дяволите, мислех, че в БМВ-то има само един човек! Вторият сигурно се е крил на задната седалка. Можем да му махнем белезниците. Мъртъв е като камък.

Сториха го и дадоха белезниците на Джоунс Голата пушка, който загря за какво става дума и мъдро реши да си държи устата затворена.

Вестниците съобщиха за смъртта на бандитите Часовникари — двама . Единият бил член на мошеническа група скитници. Измамниците от своя страна вдигнаха врява до небесата, че родственикът им е само търговец на наркотици, крадец и джебчия и никога през живота си не е обирал банка. Но много скоро Мама Мърфи размисли. Може би нейното момче Хирам не беше лайнарят, за който го смятаха. Водил бе таен живот! Бил е съучастник на прочутия Часовникар! Мама Мърфи всъщност беше горда.