Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

Ото се свърза с Ани Анемичната, която каза, че Пако участва в преследването. Шерифската кола и автомобилът на заподозрения се сблъскали. Мейнард Ривас бил леко ранен. Педроса едва ли щял да се върне скоро.

Ото излезе навън, като внимаваше да не се доближава до кактусовите градини, а Сидни продължи да гледа „Омагьосаната къща“. Накрая Ото пак се върна в караваната. Беше изтощен. Погледна часовника си и се запита дали отново ще закъснеят за вечеря в хотелския ресторант. Неизвестно защо, много му се искаше да вечеря още веднъж там и после да се прибере вкъщи, в Холивуд, независимо дали партньорът му заминеше с него, или не. Но още една вечеря в хотелския ресторант щеше да му се отрази добре. Мислеше, че я заслужава.

Ото се настани на канапето. Сидни седеше прегърбен на шезлонга на Хари Брайт. Ото виждаше, че партньорът му е погълнат от стария филм за хора, които се преструваха и вярваха. И тези хора го накараха да се замисли за песента на Хари Брайт. После се сети за Кой Брикман. И в същия миг чу стъпки пред караваната.

Вратата се отвори и Ото каза:

— Тъкмо си мислех за теб.

— Пако ми каза да дойда да ви взема, момчета — рече Кой Брикман. — Помислил, че ще бъдете тук, след като разбрал от Ани, че сте взели револвер, вероятно за да се браните от койоти. Нощната стрелба в пустинята може да бъде много коварна.

— Кучи син! — процеди Сидни и се надигна от шезлонга, но Ото сложи ръка на рамото му. После изключи видеото.

Кой Брикман се престори, че не е чул какво каза Сидни и попита:

— Гледате „Омагьосаната къща“, а? Това е любимият филм на Хари. Сигурно го е гледал стотина пъти. И аз трябваше да го изгледам няколко пъти, когато Хари беше пиян. Какво се е случило с лицето ти, Блекпул?

Челюстта на Сидни беше подпухнала и бе започнала да става морава. Виждаха се десетина убождания от трънчетата на кактуса.

— Сидни падна — обясни Ото, — аз също. Мястото на градските ченгета не е в пустинята.

— И аз бих ви казал същото — рече Брикман и се вторачи в Сидни с онези немигащи свои сиви очи.

Ото погледна обувките на Кой, но те бяха лъснати и чисти. Не бе имал време да ги лъска. Панталонът на синята му униформа също беше чист. Оределите му кестеняви коси бяха наскоро сресани — всъщност, изглеждаше така, сякаш се готвеше за преглед.

— Защо е разбита вратата? — попита Брикман. — И как влязохте тук? Пако ли ви даде ключ?

— Не се изсилвай, Брикман — рече Сидни — По-полека.

— Какви ги говориш? — Въпросът на Кой съвсем не прозвуча като въпрос. — Пако ми каза, че имате някаква смахната теория, че Хари и аз сме очистили момчето на Уотсън. Искали сте балистична експертиза на оръжията ни.

И в същия миг Брикман уплаши Ото, като извади револвера си от кобура, без да откъсва очи от Сидни. После му го подаде с дръжката напред и каза:

— Внимавай. Зареден е.

— Да ти го начукам — отвърна Сидни и не докосна оръжието.

— Не го ли искаш? Промени ли решението си?

— Случайно да знаеш къде е револверът на Хари Брайт? — попита Ото.

— Разбира се — усмихна се Брикман. — Ето тук.

Той се приближи до гардероба, отвори го и равнодушно каза:

— Няма го… Казвате, че караваната е била отключена?

— Не сме казвали такова нещо — отговори Ото. — Но наистина я намерихме отключена.

— Тогава револверът трябва да е откраднат. Казах на Пако да не държи ключовете на Хари в участъка. Там влизат и излизат твърде много хора. Водопроводчикът идва няколко пъти. Чистачката минава през седмица. Идват да мият прозорците и…

— Нямаш представа кой е оставил вратата отключена, така ли? — прекъсна го Ото.

— Точно така. Изглежда нищо друго не е взето.

И тогава за пръв път Сидни се обърна към Брикман, без да ругае.

— Взето е и още нещо.

— Какво, Блекпул?

— Касета. С песни в изпълнение на Хари Брайт. Едната се казва „Преструвай се и вярвай“.

— Да — рече Кой. — Пако току-що ми каза и за тази история. И Джоунс Голата пушка. Видях го преди малко. Обикаляли сте из пустинята, за да проследите историята на хавайската китара и касетата? Трябваше да попитате мен. Аз купих хавайската китара за рождения ден на Хари, а касетата е у мен. Пускам му я от време на време.

— Пускаш му я? — учуди се Ото.

— Разбира се. Хари обича музиката. Не знам дали сега я чува, но се надявам да е така. Знаете ли какво може да причини на човек един инсулт?

— Може би трябва да видим с очите си — каза Сидни.

Двамата с Брикман се гледаха толкова гневно, че Ото застана между тях и запали цигарата на партньора си.