Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

— Господи! — възкликна Ото. — Не ми казвай, че е било…

— Не знаем със сигурност — рече Пако, поглеждайки Сидни. — Никой не попита Хари Брайт. Дори Кой Брикман не можеше да му зададе този въпрос. Но е бил нечий син, нали? Може би изобщо не е важно дали Хари е намерил определено лице сред сто четиридесет и четирите на местопроизшествието. Може би дори самият въпрос е неуместен. Лицето е било на някого . На нечий син. Както и да е. Хари погребал Дани или човешките останки, които се предполагало, че са на Дани, и се опитал да се съвземе от шока, но безуспешно. Всъщност, според мен, Хари много пъти е мислел да налапа дулото на револвера тридесет и осми калибър. Не можел да понася къщата, квартала и спомените за всичко, което загубил. После чул, че в Минерал Спрингс ще сформират районно полицейско управление. Прочел, че съм назначен за шеф и търся опитен сержант. Тогава ми се обади. Гледах го, не видях спукани от алкохола кръвоносни съдове на четиридесет и четири годишното му лице, но се колебаех дали да пренебрегна изискванията за възрастта и да назнача този човек. Проверих в полицията в Сан Диего и научих, че е бил отлично ченге. Взех го на работа и не след дълго разбрах, защо е искал да завърши кариерата си тук. Казаха ми, че бившата му съпруга живее по тези места и огънят, който гори в душата му към нея, е силен като Олимпийския. Познавам хора, които са загубили много на този свят, но Хари Брайт бе загубил всичко . Ето защо, през следващите няколко години, когато виждах, че Хари пие все повече и повече, си затварях очите. Идния месец щях да го помоля да се пенсионира. Това е истината, кълна се в Бог.

Пако седна и се вторачи в ръцете си.

— Никак не ми харесваше, че се напива и спи в патрулната кола в Самотния Каньон, но се правех, че не зная. Всичките ми ченгета знаеха и го прикриваха. Всички, до един, не само Кой Брикман. Исках да му се скарам, когато сутрин го виждах целия разтреперан и пиян. Но всеки път, когато се опитвах да го направя, се сещах за онзи ден в Сан Диего. Мъжът, коленичил на земята, с тайната, която ще отнесе в гроба. Неуместна тайна. Лицето е принадлежало на нечий син и предполагам, че Хари също е разбрал това. Извинявах го за всичко, което не бих направил за никой друг. А сега, ще ви кажа едно: ще направим балистична експертиза, макар да няма никакво доказателство, че Хари или Кой са убили момчето на Уотсън. Ще го сторя, но съм убеден, че никой от тях не би убил никого .

— Брикман сигурно скоро ще дойде — каза Ото. — Как да отидем до караваната на Хари Брайт? Не знаем къде точно е улицата.

— Тръгнете по главната улица и преди да стигнете до оазиса, завийте наляво, по Джакрабит Роуд. Последната каравана в края на улицата. Кой Брикман има ключ и държим още един тук, в участъка. Ченгетата охраняват собствеността на Хари.

На вратата се потропа и в стаята се втурна Ани Анемичната.

— Шефе — каза тя, — хората на шерифа участват в преследване по магистралата. И една от нашите коли се е включила!

— Кой?

— Мейнард Ривас! Изглежда гонят заподозрения от денонощния магазин!

— По дяволите! Къде е Джоунс?

— Тръгнал е след тях!

— Къде е Прилепа?

Пако грабна револвера си и хукна към вратата.

— Не мога да установя връзка с него! — отговори Ани.

— По дяволите! Ще се върна веднага щом мога! Ани, когато дойде Кой Брикман, кажи му да чака в кабинета ми!

— Кой Брикман вече е на улицата! И с него не мога да се свържа! — изкрещя тя след него.

— Какво искаш да кажеш, че е вече на улицата? — попита Сидни.

— Ами, Брикман дойде, взе съобщението и се завтече към патрулната кола. Не мога да се свържа с него. Не отговаря.

Ани Анемичната се върна при радиостанцията, а Сидни и Ото се спогледаха и излязоха от кабинета на Педроса. После чуха обаждането на Мейнард Ривас.

— Какво каза сержант Брикман, преди да излезе отново? — обърна се Сидни към Ани.

— Нищо. Само попита в колко часа е пристигнало съобщението.

— Какво съобщение?

— Обади се някакъв съдържател на заложна къща. Искаше да знае дали са върнали на Кой хавайската китара, за която питал детективът. Не каза кой детектив. Предположих, че е единият от вас.

— Да вървим, Ото! — извика Сидни и се втурна към вратата.

— Дай ми някакво оръжие! — рече Ото на Ани Анемичната.

— Сигурен ли си, че всичко е наред, сержант? — попита тя. — Защото не може да се включите в преследване с частна кола и…

— Дай ми някакъв шибан револвер! — изрева Ото и треперещата жена бързо отключи чекмеджето на бюрото и бутна към Ото колт тридесет и осми калибър.