Джоузеф Уомбо - Сянката на койота

Това адски изнерви Ото. Пако съвсем не говореше като безгрижно ченге от малък град.

— А ние не знаем на кого да вярваме — каза Сидни. — Съжалявам, ако сме превишили пълномощията си.

— Направихте го. Ако бях на ваше място, щях да дойда при вас и да разкажа каквото знам.

— Но в случая може да е замесен един от твоите хора. Дори двама.

— Още по-основателна причина да дойдете и да ми кажете. Мисля, че ми дължите тази проява на учтивост. Но това е друга история. Хайде сега да чуя всичко, ако сте готови да ми го кажете.

— Мога да отнема няколко часа от времето ти, шефе — рече Сидни. — Но най-важното е, че проследихме историята на уникална хавайска китара, намерена в Самотния Каньон. Стигнахме до Кой Брикман и Хари Брайт. Брикман я е купил, вероятно като подарък за Хари Брайт, който записал на касета песни в свое изпълнение.

— Видях онази китара — каза Педроса. — Бърнис Съгс я използва, за да цапардоса стареца си по кратуната. Този инструмент наистина се разнася насам-натам.

— Кой Брикман не знае за това, нали? — намеси се Ото.

— Той не беше в управлението онзи ден. Не съм споменавал пред него.

— Е, това поне ме успокоява — каза Сидни. — Тогава Брикман не знае, че сме близо.

— До какво?

— Да докажем, че Кой Брикман и Хари Брайт имат нещо общо с убийството на Джак Уотсън.

— И можете ли да ми кажете защо, по дяволите, са искали да го убият?

В гласа на Пако Педроса се прокрадна гневна нотка.

— Не знам, шефе — отговори Сидни. — Много мислих по този въпрос. Но смятам, че единият или и двамата ви сержанти са се върнали на мястото, където е изгоряла колата, точно преди да намерят Джоунс Голата пушка. Той е чул гласа на Хари Брайт, записан на касета, пусната по касетофон в кола.

— Е, това вече наистина е интересно. Само че имате един-два проблема. Първо, в онзи следобед Хари Брайт не беше дежурен и си беше вкъщи, затова не може да е обикалял с колата из Самотния Каньон, когато хеликоптерът е намерил Джоунс.

— Откъде знаеш?

— Отидох в караваната му, за да взема назаем пикапа му. Нуждаехме се от всяко превозно средство, докато търсехме онзи сърфист.

— Пикапът има ли касетофон?

— Мисля, че да. Хари обича музиката. Знам, че пееше. Не знаех, че Кой му е купил хавайска китара, но това не ме изненадва.

— Какво направи с пикапа на Хари Брайт?

— Наредих един от хората ми да отиде в пустинята и да търси патрулната кола на Джоунс.

— Кой шофира пикапа?

Загубил търпение, Пако потърка устни.

— Може да е бил Брикман. Не съм сигурен. Цял ден изпращах хора на онова шибано място. Но какво доказва това?

— Сега съм убеден , че е бил Брикман! — каза Сидни. — Това доказва, че той е отишъл право на мястото, където е паднал ролс-ройсът. При вечнозелените храсти. Върнал се и не е докладвал нищо.

— Може би не е видял колата.

— Няма начин да не е спрял там. Убеден съм, че когато чуе касетата на Хари Брайт, Джоунс ще каже, че това е бил гласът, който е чул през онзи ден.

— И това доказателство за убийство ли е? Явно напоследък в Лос Анджелис не се нуждаете от много доказателства.

— Има и друго — продължи Сидни. — Били Хайтауър, главатарят на „Кобра“, лично е казал на Хари Брайт, че е видял едно момче на име Тери Кинсейл, добър приятел на Джак Уотсън, там горе в Самотния Каньон, с поршето на Уотсън. Опитвал се да купи амфетамин в нощта на убийството. Хари Брайт каза ли ти това?

— Не.

— Не го е споменал и пред ченгетата от Палм Спрингс. Не го е казал на никого . Може би бяло петно в паметта?

— Трябва да има някакво обяснение. Вероятно е съобщил на някого от Палм Спрингс, но са загубили информацията. Бихме изяснили нещата, ако можехме да разговаряме с Хари Брайт… Проследихте ли тази улика?

— Да. Но не доведе доникъде. Тери не знае нищо. Но въпросът е там, че Хари Брайт не е предал информацията. Според мен, искал е ченгетата да продължават да мислят, че Джак Уотсън е бил отвлечен от похитители, рокери или обикновени търсачи на приключения. Кой Брикман и Хари Брайт не са искали полицията в Палм Спрингс да зачеркне версията за хулигани и да започне да търси…

— Кого?

— Твоите сержанти.

— Защо Кой Брикман и Хари Брайт ще убиват онова момче? Изтъкни някакъв мотив!

— Не мога.

Пако Педроса въздъхна отчаяно и каза:

— Така няма да стигнем доникъде. Какво искате от мен?

— Искам да пуснем касетата на Джоунс. Ако гласът е онзи, който е чул тогава в каньона, ще се обадя на полицията в Палм Спрингс и ще видя как ще се справят със следващата задача.