Ридли Пиърсън - Клопка

Болд усети как започва да му се повдига. Изнасилено тринадесетгодишно момиче. Парализирана полицейска служителка. Вилнеещ взломаджия. Хората сигурно щяха да изпаднат в паника. Откритите линии с номера 911 на Комуникационния център щяха да прегреят от фалшиви обаждания за забелязани извършители на престъпления. На всичко отгоре от седемнадесет, детективите вече бяха станали шестнадесет.

— Пресата ще ни вдигне на балон заради този случай — промълви Гейнис. — Той налива вода в тяхната мелница.

— Да — съгласи се Болд, — така е и в никакъв случай не бива да го допуснем.

Той беше дошъл тук с надеждата да открие доказателства. Може би трябваше да започне от несъответствията. Макар че и те не му предлагаха кой знае колко.

Дафни продължаваше да се ядосва за грипа.

— Става дума за колега полицай! Сега всички трябва да се върнат на работа! Време е да стегнем редиците.

— Не вярвам да го направят! — почти едновременно заявиха Болд и Гейнис.

— Какво точно каза лекарят на Санчес?

Дафни Матюс се движеше плавно, като танцьорка. Тя се изкачваше бързо по пожарното стълбище на болницата, налагайки темпо, което затрудняваше Болд. Стаята на Санчес се намираше на четвъртия етаж.

Болд с облекчение й беше казал за отрицателния резултат от пробата за изнасилване. Беше се обадил в болницата, докато Дафни докладваше в Управлението, където оределият личен състав се опитваше да се справи с все по-нарастващия брой престъпления, за които пристигаха съобщения.

— Движи ли очите си? Крайниците? Какво точно каза лекарят? — попита отново тя.

Болд не отговори веднага. Беше се замислил за заплахите по телефона, които беше получил през последните няколко дни. Питаше се какво трябва да направи заради риска, който представляваха за семейството му. Знаеше, че трудно щеше да убеди съпругата си Лиз да напусне дома им.

— Вярно ли е, че познаваш Санчес лично? — продължи с въпросите Дафни.

— Познавам я — потвърди Болд. — Сестра й и двете й деца загинаха в автомобилна катастрофа…

— Тази Санчес ли? — възкликна Дафни, като го прекъсна.

— Същата.

— Мислех, че тя се прехвърли, когато завърши.

— Прехвърли се, но само за няколко месеца. След това се засякохме на едно-две местопрестъпления. Запозна се с Лиз и децата на един от бейзболните мачове на Фил.

Почти десет години Фил Шосвиц беше пряк началник на Болд. В момента обаче той оглавяваше „Престъпления срещу собствеността“.

— Предложи да гледа децата — продължи Болд, — когато излизаме. Казах й, че дежурствата в извънработно време се заплащат по-скъпо и веднага усетих, че съм сгафил. Тя искаше да бъде с децата. Парите бяха без значение.

— Искаш да кажеш, че се е грижила за Сара и Майлс? — недоверчиво попита Дафни.

— Знам — отговори Болд, разбрал смущението й от подобно сближаване на финансова основа. — Но не ставаше дума за услуги. Не беше от желание за повишение. Просто Сара и Майлс бяха на същата възраст като нейните племенници, а на нея явно й липсваше тяхното присъствие. Не продължи кой знае колко, но трябва да ти кажа, че децата направо се влюбиха в нея. Лиз страшно ще се разстрои, когато научи какво е станало. Такова нещо не трябва да се случва на нито един полицай — леко задъхан от изкачването добави той. — И най-вече никога, ама никога, не трябваше да се случва на Мария. Тя е страхотен човек, повярвай ми.

— Ти си страхотен човек — каза Дафни и неохотно добави: — Ти и Лиз… затова, че сте проявили такова разбиране към нея.

Болд спря да се изкачва, както беше сторила и Дафни. Не всичко между тях беше гладко и безметежно. Те имаха общо минало, за което рядко говореха.

Двамата се притиснаха към стоманения парапет, когато край тях мина група забързани лекари и сестри в зелени и бели болнични униформи. Очите на Дафни и Болд за миг се срещнаха и помежду им припламна искра, която и двамата усетиха.

— Лиз и аз — като ехо повтори той последните й думи. Но от неговата уста те прозвучаха като потвърждение.

— Да. — По изящната шия на Дафни плъзна червенина.

Болд пое напред. Дафни го последва по стълбите и в шумния, изпълнен с хора коридор.

— Движи очите си — прошепна той, преди да отвори вратата към болничната стая на Санчес.

Точно това искаше да узнае тя в самото начало и той нарочно избра този момент, защото жената, за която ставаше дума, лежеше от другата страна на вратата.

— Очевидно може да движи очите си до известна степен — отново каза Болд.