Ридли Пиърсън - Клопка

— Трябва да се разровим из архивите — подхвърли той — и да видим дали няма да попаднем на подобен почерк.

— Разбрано — отвърна Гейнис.

Тя вдигна горната книга от нощното шкафче. Беше роман на Ейми Тан.

— Страницата е отбелязана с касова бележка отпреди два дни. И е стигнала до… сто и седемдесета страница…

— А се намираме в разгара на грипа — отбеляза Болд. — Май не е имала много свободно време.

— Може би шест, седем часа на нощ у дома, максимум.

— Това означава, че не е гледала много телевизия — заключи Болд.

— И вероятно си прав за музикалните кабелни канали. Сто и седемдесет страници за две нощи? Смяташ ли, че при нея е имало любовник? — реторично попита тя. — Повече ми прилича на безсъние.

— Разпитай из Управлението дали е имала приятел.

— Казвам ти, никой изнасилвач няма да я съблече така, Ел Ти. Той щеше да й разкъса дрехите. В случаи като този говорим за ярост, не за ухажване. И ако си направи труда да я върже, я изнасилва брутално и пръска сперма навсякъде. Тук не виждам достатъчно убедително доказателство.

Тя извика на техника от отдела.

— Има ли нещо в банята?

— Нищо — веднага се отзова техникът. — Какво мисля ли? Този тип изобщо не е влизал тук.

Болд се запъти да провери прозорците — всички бяха затворени — за да не гледа леглото, докато Гейнис говореше така спокойно за изнасилвания, побои и мастурбиране. Работата в „Секс престъпления“ — „Специални нападения“ променяше мисленето на детективите така, че понякога дори на следователите от „Убийства“ беше трудно да проумеят това. Той погледна през прозореца към малкото парче земя, което служеше за заден двор, и към гаража, осветени от светлината, която идваше от къщата.

— Бикините й са чисти — заяви Гейнис, — сутиенът също. Прилича ми на човек, когото е познавала. И е използвал връзки от обувки, за да я върже? Вратовръзка, може би. Колан. Нещо подръчно и бързо. Какво е направил този тип — накарал е Санчес да лежи мирно, докато е измъквал връзките от обувките й и е завързвал китките й?

— Може би вратът й вече е бил счупен? — предположи Болд. — Може би не е била в състояние да се съпротивлява.

— Но защо тогава изобщо ще я връзва? — попита Гейнис, която не схвана какво има пред вид той.

Настъпи неловко мълчание. Само не черна дупка , замоли се Болд.

— А това е нещо друго… — предпазливо продължи Гейнис. — Предполага се, че вратът й е бил счупен, след като е била завързана за леглото? Всички ли сме на това мнение? Всички ли мислим така? Така е логично, нали? Завързва я, за да не може да се съпротивлява. Насилва я орално. Дръпва главата й малко по-рязко и й счупва врата? Нещо от този род? Но не й завързва глезените? — скептично заяви тя.

Пред очите на Болд изплува картина от предишния му случай — малката Лиан Кармайкъл, тринадесетгодишна, с разрязано дъно на пликчетата и широко разтворени, завързани крака. Тъмно мазе.

— Работих по едно отвличане с изнасилване в началото на седмицата. Беше завързал момичето с връзки от обувки.

— Кармайкъл — кимна тя.

Престъпникът все още не беше разкрит и около случая продължаваше доста да се шуми.

— Ще поискаме лабораторията на отдела да направи сравнителен анализ. Същите ли са възлите? Има ли нещо общо между двете престъпления?

— Лабораторията, точно така — съгласи се тя, — но не медиите. Така че ги помоли да го направят без излишен шум.

— Права си — каза той.

Най-накрая някой се беше наканил да изтегли микробуса на отдела, защото изведнъж мокрия заден двор беше облян от светлината на фарове. Това, което видя там, не се понрави на Болд.

— Излизам навън, за да огледам наоколо — каза той.

— Навън е отвратително — предупреди го техникът от банята.

— Провери ботите й и след това ела при мен — нареди той на Гейнис.

Тя събра длани на прозореца и се взря в задния двор. Познаваше добре Болд.

— Веднага — подкани я той. Тонът му не търпеше възражения.

— Разбрано — отговори тя.

— Гадно. — Гейнис придърпа качулката на якето от Гор-Текс 3 3 GORE-TEX — водонепромокаема тъкан, при изработката на която е използвана мембранна технология, предпазва от вятър и вода, без да спарва кожата. — Б.пр. върху главата си.

Болд направи същото с яката на своята зелена мушама и включи фенерчето, което беше заел от един полицай. Фенерчето беше от онези, които се захранваха с шест батерии — мощно и достатъчно тежко, за да смаже нечий череп, което беше и допълнителното му предназначение. Приведени, двамата с Гейнис поеха към прясно отъпканото място в задния двор. Вървяха един след друг, като избягваха пътеката, която водеше от гаража до задната врата на къщата.