Ридли Пиърсън - Клопка

Болд продължаваше да очаква появата на журналистите. Светкавиците. Въпросите. Те щяха да настояват за незабавни отговори.

— Ти познаваше Мария Санчес, нали? — попита Гейнис.

— Познавам я лично — поправи я Болд.

— Исках само да кажа…

Болд я прекъсна.

— Няколко пъти гледа децата в наше отсъствие. Те са влюбени в нея — допълни той.

Посегателствата върху живота на колеги полицаи бяха обект на особено внимание от страна на всеки, който носеше полицейска значка. Не всички престъпления се разследваха по един и същи начин — това си беше факт. Членовете на полицейското братство заслужаваха и получаваха специално внимание. Мария Санчес нямаше да бъде изключение.

Дафни Матюс пристигна и веднага отиде при Болд и Гейнис. Като водеща по случая Матюс възлагаше задачите и Болд трябваше да се подчинява на разпорежданията й, което представляваше размяна на обичайните им роли.

Болд възприемаше Дафни като породиста представителка на нежния пол — мургава, стройна, стегната и изключително привлекателна. В нейно присъствие винаги усещаше особено вълнение. Тя притежаваше както гъвкав ум, така и поглед, от който нищо не убягва. Технически погледнато случаят беше неин, но и тримата щяха да огледат местопрестъплението заедно.

Постъпила в началото като цивилен служител преди десетина години, Матюс беше преминала шестседмичния курс на обучение в Академията и сега вече имаше не само научна титла, но и значка, чин и оръжие.

Тя нареди на Болд да огледа втория етаж, където жертвата беше открита. Гейнис щеше да му помага. В това време Матюс трябваше да разпита първия полицай, пристигнал на местопрестъплението, и да говори с шефа на екипа от отдела.

Въпреки че вече бяха откарали Мария с линейката, видът на спалнята — сцената на престъплението — изцяло погълна вниманието на Болд. Вън, на улицата, бяха пристигнали първите журналисти. Щяха да дойдат и още.

— Как са я открили? — попита той Гейнис.

Беше заобиколен от жени: Лиз, Дафни, Гейнис, капитана на неговия отдел „Престъпления срещу личността“ — Шийла Хил, дори неговата малка Сара. Чувстваше се изолиран, но не и сам. Всъщност беше по-уютно да си заобиколен от тези жени, отколкото от куп мъжаги, постоянно говорещи за коли, вманиачени на тема спорт и обсъждащи всеки вирнат бюст, който минеше покрай тях. Болд се зачуди защо оседемнадесетте детективи и двестате униформени полицаи, които бяха останали на работа, около осемдесет процента бяха жени. Защо, когато играта загрубееше, мъжете се измъкваха и оставяха жените да поемат ударите? Може би това щеше да бъде една от темите на беседите, които изнасяше като гост лектор в Университета.

Болд усещаше как времето неумолимо тече. Надяваше се на добре запазено местопрестъпление и наличие на доказателства — нещо очебийно, което щеше да го насочи към заподозрян. Очакваше чудо и много добре си даваше сметка за това.

— В къщата има инсталирана безшумна алармена сигнализация — отговори Гейнис. — От охранителната фирма се обадили по телефона, когато сигнализацията се задействала, след това пратили човек, който установил, че къщата е заключена. Най-накрая се свързали с нас, защото нямат право да разбиват врати. Общо взето минали около четиридесет минути, преди нашите служители да пристигнат.

— Ясно. Доста бързо са реагирали — язвително подхвърли Болд.

— Първият пристигнал на мястото бил… Линг. Патрулиращ полицай. Той разкарал хората от охранителната фирма, обадил се където трябва, и доста добре се справил с опазването на местопрестъплението.

— Матюс и аз ще се отбием в болницата на път за вкъщи — каза Болд — и ще разберем как е тя.

За миг замълча.

— Ние трябва на всяка цена да разкрием това престъпление. Ченге, нападнато посред Синия грип? Пресата направо ще полудее.

— Ясно — отговори Гейнис.

Спалнята, където детектив Мария Санчес беше открита гола и вързана за леглото, все още миришеше на пот и страх. Обувките, дрехите и бельото на Санчес бяха разхвърляни по светлия килим: сива блуза и тъмен панталон, струпани на куп вляво от леглото. Бикините бяха хвърлени в долния му край. Леглото беше оправено, но покривката му беше измачкана. Сутиенът лежеше до възглавницата.

Един техник от отдела обработваше банята до спалнята за доказателства и отпечатъци. Болд огледа съсредоточено обстановката, докато почти несъзнателно надяваше чифт латексови ръкавици. Той внимателно заобиколи леглото, като фотограф, който търси подходящ ъгъл за снимка.